Тихият палач [bg]

— Тя е лоялна към собствениците. — Изобщо не се съмнявах в това, особено като се имаше предвид кои бяха те. — Подозирам, че последното нещо, което би искала да направи, е да им докара неприятности и да си загуби комисионната.

„Може би щеше да загуби и повече от това“, помислих си веднага. Каквото и да беше извинението на агентката, звучеше ми невероятно да се отбива всеки ден, освен ако не е показвала имота толкава често, което не беше така. Фридман каза, че рядко някой идвал на оглед в имението на Росадо. Било прекалено скъпо за региона и изисквало иконом на пълно работно време. Или поне така му казала агентката, макар че от нейната уста това прозвучало повече като похвала, отколкото като упрек. У мен започна да се оформя подозрение.

— Трой — каза Бентън, докато слизахме по ниските каменни стъпала, обрасли с мъх и покрити с изсъхнали листа, които водеха надолу през дърветата. — Знае ли тя дали той е идвал в имота? Подозирам нещо, но тя каза ли нещо по въпроса? Той учи наблизо и непрекъснато се забърква в неприятности.

— Не си спомням да е говорила за него.

— Той очевидно е бил с отнета шофьорска книжка — казах аз това, което Луси бе изровила — и по едно време е ползвал транспортни услуги от типа на „Юбер“. Трябва ти само приложение на телефона и кредитна карта. Рядко ти пращат един и същ шофьор два пъти. А коя е агентката? — попитах аз тогава.

— От някаква компания, която представлява голяма част от имотите на първа линия тук, в Глостър, Кейп, Бостън. — Фридман ми каза името на жената, с която бе говорил, но то не ми говореше нищо.

Но компанията беше същата, за която работеше Мери Сап. Предложих да разберем кой беше истинският собственик зад всичките офшорки и ООД-ета. Напомних им, че Боб Росадо е инвеститор в недвижимости, който е натрупал цяло състояние от закупуване на обезценени имоти и преобразяването им. След това бе влязъл в политиката и бе спечелил място в Конгреса.

— Да, знам всичко за конгресмен Росадо и неговия син непрокопсаник. — Фридман светна с фенерчето в краката си. — Преди две лета арестувах Трой за кражба в магазин за алкохол край Сийсайд Парк.

— Какво се случи? — попита Бентън.

— Баща му се появи с окръжния прокурор, това се случи.

— С други думи, нищо — обобщих.

— Това си е традиция при тях. Но ако Трой има нещо общо със случилото се Грейси Смитърс? Ако нещо е станало с Хендерсън? Вече говорим за различен край на историята. Ще го пратя зад решетките, ако ще това да е последното нещо, което ще направя. Къде всъщност е той?

— Чудя се дали семейство Росадо не са наели някой, който да наглежда имота — изрекох на глас това, което вече започвах да си мисля. — Някой, който и сега е наоколо и може би е тук, откакто къщата е излязла на пазара. Агентката е казала, че се нуждае от иконом. Въпросът е дали го е казала просто така, или защото семейство Росадо вече са наели такъв.

— Не го е споменала изрично, останах с впечатление, че тя се грижи за всичко. — Фридман все повече се разстройваше. — Не разбирам. Къде; по дяволите, би могъл да е той? — Говореше за Хендерсън. — Какво го е накарало да изпусне проклетата радиостанция? Няма следи от борба. Сякаш се е стопил във въздуха. Не ми се връзва да слезе от колата и да си остави и кафето вътре.