Запали реката [bg]

— Той каза, че има видеозапис — видеото от камерата на полицейската кола при изстрела по Лакстън Джоунс. Клип, на който се вижда точно какво се е случило, и че полицейската версия е пълна измислица.

— Гласът мъжки ли беше?

— Беше съобщение. Предполагам, просто съм решил, че е от мъж. Не беше прикачено име.

— Значи получихте анонимно съобщение, в което ви предлагат видеоклип?

— Да.

— И искат да отидете в онзи апартамент на Бридж Стрийт, за да го вземете?

— Да.

— И това стана във вечерта на демонстрацията на АРС в парка?

— Да. Трябваше да вляза в алеята зад блока и да чакам.

— И го направихте.

— Изпълних указанията. В точния час бях на алеята и чаках. Стоях там може би двайсет минути. След това получих съобщение с промяна в плана, което ми каза да карам до другата страна на Гринтън Бридж. Така и направих. Чаках и там. След няколко минути получих трето съобщение. В него се изразяваше притеснение за следене и се казваше, че трябва да отложим срещата за по-безопасен момент. Прибрах се в апартамента си и мислех, че това е всичко, докато след няколко дни не получих ново съобщение. Този път беше голямо бързане. Незабавно трябваше да отида в къща горе на Поултър Стрийт в „Блустоун“. Трябваше да вкарам колата право в гаража и да чакам там. Успях да стигна навреме; чаках ли, чаках. Започнах да си мисля, че може би не съм разбрал добре. Че може би човекът с видеото е влязъл в къщата. Излязох от колата и отидох до страничната врата. Беше отключена. Отворих я. След това чух звук, който наподобява изстрел. Дойде от вътрешността на къщата, така че си обрах крушите. Скочих в колата и се ометох. Прибрах се вкъщи. Край на историята.

— Направо във вашия апартамент ли отидохте?

— На паркинг, недалеч. На около пресечка.

— А някакви други съобщения от предполагаемия осведомител?

— Нищо.

— Запазихте ли съобщенията?

— Не. Записах си номера, от който са изпратени, но тях самите изтрих.

— Защо?

— Предпазна мярка. Страх ме е от телефонни хакери и някой да не се сдобие с личната ми информация. А тук ставаше дума за важна информация — такова видео от полицейската кола… Ако някои хора открият, че ще се сдобия с него… — Кори замлъкна.

— А обадихте ли се на номера, от който са дошли съобщенията?

— Опитах поне пет-шест пъти. Нямаше отговор, само анонимна гласова поща. Помислих, че може би човекът е бил в онази къща и са застреляли него. И тази сутрин РАМ ТВ пуска предаване за местата, откъдето са произведени снайперистките изстрели. До този момент бяха говорели само за това къде са се намирали ченгетата, когато са били застреляни, а не откъде са дошли куршумите. Но сега показаха жилищния блок на Бридж Стрийт и къщата на Поултър Стрийт, а някакъв задник репортер стоеше на улицата и я сочеше. А аз си помислих, мамка му, та там бях и аз, и на двете места. Помислих си: какво, по дяволите, става? Така де, очевидно е, че става нещо странно. И като си помисля за простотията с великия полицейски комисар, който ме сочи с проклетия си пръст, се питам само: Какво става, мамка му? Какво, по дяволите, става?