Запали реката [bg]

Пейн и Гърни се проучиха взаимно. Кулидж остана на бюрото. Избута стола си назад, но не се надигна, сякаш чрез сложна математика прецени, че местата за правостоящи в кабинета му са заети.

Гърни заговори първи:

— Благодаря за съгласието да поговорите с мен.

— Това не е услуга. Трябва да знам какво, по дяволите, става!

Кулидж оттласна стола с още няколко сантиметра назад и посочи креслата до камината.

— Господа, бихте ли желали да седнете?

Без да сваля поглед от Гърни, Пейн предпазливо пристъпи към кафявото кожено кресло от другата страна на камината. Детективът зае по-близкото. Огледа лицето на събеседника си.

— Приличате на баща си.

Кори презрително се намръщи:

— Човекът, който ме нарича „убиец“.

Гърни поспря, поразен от тона на младежа. Тембърът беше същият като на баща му, но гласът — по-задавен и по-гневен.

— Кога си сменихте името си от Бекерт на Пейн?

— Веднага щом получих това право.

— Защо?

— Защо ли? Понеже тази патриархална традиция е тъпотия. Имах майка, не само баща. Нейната фамилия беше Пейн. Предпочитам нея. Какво значение има? Мислех, че ще говорим за убийствата, в които ме обвиняват.

— Така и правим.

— Дали?

— Извършили ли сте ги?

— Не! Това е смехотворно! Глупава, отвратителна идея.

— Защо да е смехотворно?

— Ами просто е. Стийл и Лумис бяха добри хора. Не като останалите от смрадливото управление. Онова, което се случва сега, ме плаши до смърт!

— Защо?

— Вижте кои са жертвите! И погледнете кого обвиняват. Кой според вас е следващият на мушката?

— Не виждам връзка.

Пейн започна да изброява жертвите на пръсти с нарастващо вълнение:

— Стийл… Лумис… Джордан… Тукър… Всичките са мъртви. И кого обвиняват? Братята Горт. И мен. Виждате ли мотива?

— Не съм съвсем сигурен.

— Седем души, обединени от един! Всички сме създавали проблеми на Светеца от полицейското управление. Би бил много по-щастлив, ако не съществувахме. А сега е разчистил четирима от нас от пътя си…

— Да не твърдите, че баща ви…

— Не и със собствените си ръце. Нали затова държи Джуд Търлок. Изумително е колко хора са били убити или пратени в болницата за „съпротива при арест“, откакто Търлок и великият Дел Бекерт дойдоха в Уайт Ривър. Само за това мисля. Веднага щом чух името си в онази шашма с Флин снощи, точно това си казах — аз съм следващият. Все едно да живееш в някаква гангстерска диктатура. Каквото поиска голямата клечка, намира се кой да го сбъдне. А който застане на пътя, умира.

— Ако се страхувате да не бъдете проследен и застрелян в измислен сблъсък, защо не си наемете добър адвокат и не се предадете?

Пейн избухна в дрезгав смях:

— Да се предам и да седя един Господ знае колко време в затвора на Гудсън Клуц? Това само ще улесни нещата за тях. В случай че не сте забелязали, Клуц е лигаво лайно. И в онзи шибан затвор има хора, които всъщност биха му платили за възможността да очистят сина на полицейския комисар!