Запали реката [bg]

От самото начало Гърни се притесняваше, че не са намерени пресни отпечатъци по вратите или на перваза на отворения прозорец. Сега вече смяташе, че знае защо, но искаше допълнително доказателство, което да свърже с обяснението, преди да го сподели с Торес.

Направи няколко снимки на тоалетното казанче с телефона си, след това бързо довърши огледа на апартамента, за да е сигурен, че оставя всичко така, както го е намерил. Бързо слезе по стълбите на четирите етажа надолу, като се стараеше да вдишва възможно най-малко киселата смрад, излезе през фоайето на Бридж Стрийт и се насочи към адреса, който Торес му беше дал за апартамента на Пейн.

Жилището се намираше на отсрещната страна на Уилард Парк. Кварталът се оказа овехтял, но още не бе застигнат от спорадичните пожари и грабежи, които белязваха останалата част на „Гринтън“. Във въздуха обаче се носеше мирис на изгоряло, който сякаш се бе просмукал във всички ъгълчета на града.

Сградата беше тясна, триетажна тухлена постройка с обрасли с плевели празни парцели от двете страни. Над магазините на приземния етаж имаше два апартамента. Стоманени охранителни рулетки закриваха витрините. Надраскан на ръка лист на вратата твърдеше „Затворено“. По-професионална табела на скрития под металната щора прозорец допълваше: „Ремонт на компютри“. Сградата имаше два входа отпред, един за магазина и един за стълбище, което осигуряваше достъп до апартаментите.

Жилището на Пейн се намираше на втория етаж. Вратата, отключена според обещанието, водеше към тъмно фоайе, което се отваряше към дневна с частична гледка към гористата област на парка. В стаята се носеше лек мирис на канал. Мебелите бяха в безпорядък. Килимът бе навит на руло в едната страна на стаята, възглавниците от дивана и креслата — натрупани на пода. Креслата бяха преобърнати, чекмеджетата на бюрото — извадени, библиотечните рафтове — изпразнени. Разклонител и объркани кабели на пода подсказваха доскорошното наличие на компютър. Фасунгите бяха развинтени, щорите — свалени от прозорците. Тук очевидно се бе провел щателен полицейски обиск.

Вратата в лявата страна на дневната водеше към спалнята, където се намираше, както изглежда, единственият гардероб в апартамента. Чекмеджетата на бюрото бяха извадени и изпразнени. Дюшекът бе свален от пружината, а дрехите — извадени от гардероба. В ъглите на стаята имаше натрупани на купчини бельо, чорапи, ризи и панталони.

Ако Гърни разполагаше с повече време, щеше да прерови всичко, но в момента го вълнуваше по-належащ въпрос. Излезе от спалнята и пресече дневната до отворените арки в коридора. Едната водеше към кухнята, където откри насипан навред прах за отпечатъци; шкафчетата и чекмеджетата бяха разхвърляни, а хладилникът — отворен. Напомнящата на канал миризма тук беше по-силна, отколкото в дневната.