Запали реката [bg]

Детективът чакаше.

Мина известно време.

Пейн заговори, все още обърнат към прозореца:

— Така мисля, но не ми се вярва. Сигурен съм, не съм… Мисля, така де, естествено, че ще ме нареди, защо не, той не храни други чувства освен амбицията си. Амбицията е свещена за него. Успехът също е свещен за него и за ужасната му втора жена. Хейли Бовил Бекерт. Знаете ли откъде идват парите й? Тютюн. Прапрапрадядо й Максуел Бовил притежавал голяма робовладелска плантация във Вирджиния. Един от най-добрите плантатори на тютюн в щата. Боже! Знаете ли колко хора убива тютюнът всекидневно? Шибани алчни убийци гадняри. И после си мисля — не. Баща ми? Да ми припише убийства? Това е невъзможно, нали? Да, не, да, не… — Младежът изпъшка тихичко, може би сподавено ридание. — Така, че — каза накрая, като си пое дълбоко дъх: — хич и не знам какво да мисля, мамка му.

Гърни реши да смени темата.

— Колко сте близки с Блейз Джаксън?

Пейн се обърна с гръб към прозореца, вече по-спокоен.

— Блейз Лавли Джаксън. Държи да се използва цялото име. Имаме връзка. Непостоянна. Защо?

— Тя ли ви даде колата на Девалон Джоунс?

— Позволява ми да я използвам, когато ми потрябва.

— При нея ли сте отседнали сега?

— Не се задържам на едно място.

— Вероятно не е лоша идея.

Последва мълчание.

Кулидж се върна в стаята с кафето на Гърни. Остави чашата на масичката до подлакътника на креслото му, стрелна със загрижен поглед Кори и се оттегли зад бюрото си.

Пейн се обърна към детектива.

— Мога ли да ви наема?

— Да ме наемете?

— Като частен детектив. За да откриете какво, да му се не види, става.

— И бездруго се опитвам да го направя.

— За съпругите на ченгетата?

— Да.

— А те плащат ли ви?

— Защо питате?

— Защото несъмнено имате разходи. Разследванията сигурно са скъпи.

— Какво намеквате?

— Бих искал да съм сигурен, че разполагате с ресурси да постигнете всичко, което се налага.

— А вие сте в позиция да осигурите тези ресурси?

— Дядо и баба оставиха парите си на мен, не на майка ми. Заключиха ги във фонд, до който само аз имам достъп, и то след като навърших двайсет и една. Което стана миналата година.

— Защо са го направили?

Пейн замълча, втренчен в пепелта в камината.

— Майка ми имаше сериозен проблем с наркотиците. Да осигуриш куп пари на човек, вързан за дрогата, е смъртна присъда… — той пак помълча. — Освен това мразеха баща ми и искаха да са сигурни, че няма да докопа наследството.

— Мразили са го? Защо?

— Защото е ужасен, безсърдечен и властен негодник.