Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— Вие сте деветнадесетият наследник, претендиращ за „Нисиморн Проспект“ тази година. Боя се, че няма да сте последният.

— Деветнадесетият!?

— Да, но предполагам, че не всички са си направили труда да съобщят на прокторите за измамата.

— Измамата… — повтори Иниана. — Наистина ли смятате така? А доказателствата, които ми показаха, родословието, документът с моето име?… Изминали са целия път от Ни-моя до Велатис, за да измъкнат от мен двадесет рояла?

— Вие не сте единствената — отговори хджортът. Вероятно само във Велатис има трима или четирима наследници, още толкова в Нарабал, седем в Тил-омон, може би дузина в Пидруид… Не е трудно да се открие родословното дърво на някого, да се фалшифицират документите, да се попълнят празни формуляри… Двадесет рояла от един, тридесет от друг… Добър приход, ако не преставаш да обикаляш, нали?

— Но как е възможно? Това е незаконно!

— Да, така е — съгласи се хджортът уморено.

— И Кралят на сънищата…

— Ще ги накаже сурово, може да сте сигурна в това. Ние също няма да се поколебаем да приложим гражданско наказание, когато ги заловим. Ще ни помогнете много, ако ги опишете.

— А парите ми?

Хджортът сви рамене.

— Значи няма надежда да си ги получа обратно? — попита Иниана.

— Никаква.

— Това означава, че съм изгубила всичко!

— От името на негово величество изразявам най-искрените си съжаления — каза хджортът и с това разговорът приключи.

Навън Иниана се обърна към Лилойв и каза рязко:

— Заведи ме до „Нисиморн Проспект“!

— Предполагам, че не вярваш…

— Не вярвам, че имението е мое, разбира се. Но искам да видя какво са ми продали за двадесет рояла.

— Защо трябва да се самоизмъчваш?

— Моля те! — настоя Иниана.

— Добре, ела — каза Лилойв.

Тя спря един флотер и набра кода. Малкото превозно средство ги понесе по улиците и булевардите на Ни-моя, а Иниана ги гледаше с широко отворени очи. В светлината на обедното слънце градът блестеше — не с мразовитата светлина на кристалния Дюлорн, а с някакво пулсиращо, трептящо, чувствено великолепие, което се излъчваше от всяка улица, от всяка бяла стена. Лилойв и посочваше забележителностите по пътя.

— Това е музеят на световете — каза тя и посочи една голяма сграда, увенчана с диадема от стъклени куполи. — Вътре има съкровища от хиляди планети, включително и от старата Земя. А това е Камарата на магиите. Пак е нещо като музей, но за сънища и заклинания. Никога не съм влизала вътре. А това… Виждаш ли трите птици отпред? Това е Градският дворец — тук живее кметът.