Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— Ела — каза Фрейлис. — Да отидем в стаята ти.

Тизана кимна. Тази вечер трапезарията не беше подходящо място за нея. Отправи се с несигурни крачки към изхода, усещайки как погледите на всички я проследяват и излезе навън в тъмнината. Духаше топъл, сух вятър, който свистеше и стържеше по нервите и. Когато стигнаха до килията и, Фрейлис запали свещите и внимателно я сложи да седне на леглото. Извади две чаши от шкафа, а изпод робата си измъкна малка бутилка.

— Какво правиш? — попита Тизана.

— Това е вино — отговори Фрейлис. — Ще те освежи.

— Вино на сънищата?

— А защо не?

Тизана се намръщи и каза:

— Но аз не бива да…

— Няма да гадаем сънища. Просто ще ти помогне да се успокоиш, ще ни сближи, така че да мога да ти предам от моята сила. Ето, вземи.

Тя наля гъстата, тъмна течност в чашите и и подаде едната.

— Изпий го, Тизана!

Тя се подчини. Фрейлис изпи своето вино бързо и започна да се съблича пред изненадания и поглед. Тизана никога не се бе любила с жена. Това ли трябваше да направи сега? Защо? „Това е грешка — мислеше си тя. — В навечерието на Изпитанието ми… да пия вино на сънищата, да споделя леглото си с приятелката ми…“

— Съблечи се — прошепна Фрейлис.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще бдя насън с теб, глупачке, както се уговорихме. Нищо повече. Допий си виното и се съблечи.

Тялото на Фрейлис беше като на дете — с прави крайници, стройно, с бледа, прозрачна кожа и малки момичешки гърди. Тизана хвърли робата си на пода. Мощната и снага я караше да се чувства неудобно — силните ръце, едрите бедра и колене. При гадаенето човек винаги се събличаше гол и бързо свикваше с това, но сега беше различно — интимно, лично. Фрейлис наля по още малко вино и Тизана го изпи без да възрази. След това я улови за китките, коленичи пред нея, вгледа се в очите и и и каза с глас, в който едновременно имаше обич и презрение: