Тамплиерът

Отначало Елеонор изобщо не разбра какво пък им е толкова доброто на новините. Положението продължаваше да се влошава. Всеки ден с изгрева на слънцето страшен зной се стоварваше над шатрата й. Тя се събуждаше обляна в пот след неспокойно прекараната нощ. Силни ветрове се втурваха през долините и проломите, вдигаха облаци прах от падините из заобикалящата ги пустиня. Водата все така не достигаше. Мехове с негодна вода, докарана с камили, се продаваше на високи цени, а тя и останалите трудно намираха време да отдъхнат от тежката всекидневна работа. Прахта възпаляваше очите им и полепваше по гърлата им. Над лагера се носеше вонята на измрелите животни. Дойдоха новини, че изпратените високо в хълмовете стада били нападнати от турци, които освен това всячески пречели на търсенето на вода. Хората започнали отново да бягат от армията. Стигнали до река Йордан, изкъпали се в нея и там понасъбрали по някоя тръстика от бреговете като знак, че са изпълнили своето поклонничество, но пък къде ли можели да идат? Из околностите кръстосваха турците, цялото пристанище Яфа беше под тяхна власт.

Накрая все пак уверенията на Теодор се оказаха истина. Към края на юни първите количества дървен материал бяха свалени надолу по хълмовете. Влачеха ги или ги караха с каруци, теглени от мулета или камили, или пък ги носеха на гръб. Годфроа дьо Буйон беше накарал генуезците да помогнат при събирането на дървен материал и да плетат въжета за катапултите. Непрекъснато намираше работа за техните чукове, копия, гвоздеи и брадви, свалени от корабите. Гастон дьо Беарн, който отговаряше за обсадните машини на Годфроа, ръководеше работата по тях. А генуезкият майстор Гулиелмо Ембриако вършеше същото за граф Реймон дьо Тулуз. Всеки имаше поставена задача. Елеонор носеше дърва и плетеше въжета. В лагера се издигна внушителна грамада от страховити обсадни оръжия, подобни на ужасяващи чудовища, надигнали се от земните недра. Появи се огромна стенобойна машина с желязна глава, покрита отгоре с плетен покрив, а после и огромни катапулти със здраво усукани въжета и дълбоки чаши, множество обсадни стълби и куп плетени щитове, с чиято помощ войниците щяха да се прикриват при приближаването към стените. Граф Реймон премести отрядите си на юг и се разположи срещу Портата към Сион. Съсредоточи усилията си върху запълването на рова, като обяви, че всеки, който донесе три камъка, които да хвърли в него, ще получи по една пара. След три дни и нощи тази част от рова беше запълнена. Направиха още защитни брони за оръжията. Всеки от рицарите трябваше да завърши по две такива брони и една стълба. Каменохвъргачките, подсилени с плетени въжета, бяха поставени на колела, за да могат да ги местят от едно място на друго. Отворените заслони от корави плетени рогозки бяха направени така, че да могат да се преместват към стената и да прикриват войниците, които щяха да прокопават защитните зидове.