Тамплиерът
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тамплиерите #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-058-3
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тамплиерът». Краткое содержание книги:
Двама млади франкски рицари, Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер, увлечени от общия ентусиазъм, тръгват под знамената на тулузкия граф. Съдено е след тежкия и кървав път, дългите обсади, предателствата и отчаянието тъкмо те двамата, достигнали Йерусалим, да основат най-прочутия рицарски орден — орден с невероятна съдба, обгърнат в мистерии, чиято история вълнува човечеството до наши дни.
Каква е тайната мисия, която тласка Юг дьо Пайен напред? Каква е загадката, която ще съхраняват занапред рицарите от Ордена на Храма? Ще оцелее ли вярата на бъдещите тамплиери през измамите, зверствата и изкушенията, съпътстващи кръстоносния поход?
Хрониката, написана от Елеонор, сестрата на Юг дьо Пайен, съпровождала брат си, разкрива тайни и заговори около епичния поход към Светите земи. Загадъчна фигура преследва рицарите на Храма още от началото на похода — заплахите са последвани от убийства. Още някой се е добрал до тайните сведения, с които разполагат Юг и Годфроа, а краят на кървавата надпревара ще настъпи под стените на Йерусалим.
«Тамплиерът» е първото заглавие от вълнуваща поредица, посветена на загадките, интригите и убийствата, окървавили основите на една от най-загадъчните тайни организации в историята на човечеството — Орденът на Храма.
Из въздуха се разнесоха смразяващите кръвта съсъци на катапултите и балистите. Бойният строй на франките на Танкред вече беше стигнал до външната стена. Годфроа и Юг разпалено разговаряха помежду си. Заради разположените близо до защитните стени множество сгради, защитниците не можеха свободно да придвижват своите военни машини. Толкова претъпкано беше мястото, че строителите не смогваха да изчислят малкото разстояние между нападателите и тях самите. Заради това множеството изстрели не нанесоха кой знае какви поражения на франките, затова пък камъните се удряха във вече рушащата се стена. Тя беше пробита и цял участък от нея рухна и предизвика победен рев у нападателите и онези, които наблюдаваха от лагера. Нищо вече не препречваше гледката към битката за Елеонор и спътниците й. Бойният строй на хората на Танкред стигна до вътрешната стена, където ги засипаха с градушка от камъни, стрели, жарава и горящи, напоени със смола парцали, истинска смъртоносна лавина. Въпреки това бойният ред удържа. Измъкнаха голямата стълба. По нея пъргаво се закатериха войници с извадени мечове, с глави и лица, защитени от големите им овални щитове. За един кратък миг Елеонор повярва, че стената ще бъде нападната и превзета. Издигнаха се черни облаци, после се чу много далечен самотен зов на ловджийски рог, който призова за оттегляне. «Костенурката» се прегрупира и излезе обратно през пролуката във външната стена, последните войници се бореха да си вземат обратно стълбата.
— Небето да им е на помощ — прошепна Симон на Елеонор. — Виж, господарке-сестро, аз знам какво е това!
Защитниците издигаха на защитната стена машина, която изглеждаше като две огромни гърнета за вода. Вместо да ги наклонят, защитниците ги свалиха надолу и насочиха към борещите се франки, които се оттегляха през външната стена. Черни струи дим се виеха над гърнетата, от които изригна огнена дъга, огромен, оранжево-червен пламък, който погълна оттеглящите се франки, като превърна някои от тях в живи факли. Писъците бяха неописуеми. Мъжете затичаха обратно, търсейки помощ, но ги погълнаха нови огнени изригвания, отгоре ги засипаха с камъни. Ужасена, Елеонор наблюдаваше гърчещите се силуети, които се лутаха, докато не рухнеха на земята. Ужасната гледка беше милостиво закрита, когато хората на Танкред, обвити в прах и дим, се заблъскаха обратно през дупката във външната стена.
— Гръцки огън — заяви Симон. — Вода и пръст не го потушават, само оцет.
— Какво беше това? Какво беше това? — тичаха към тях Юг и Годфроа, лицата им отразяваха борещите се в тях настроения: отчаяние от провала на атаката на Танкред, примесено с открито облекчение от факта, че не бяха замесили хората си в нападението.
— Оцет — заяви Симон. — Използвайте оцет и ще можете да загасите гръцкия огън.
Теодор, който чу думите му, ги потвърди и се присъедини към разгорещеното обсъждане, прекъснато накрая от вика на Иможен. Погледите на всички се насочиха обратно към защитните стени. Тя сочеше нагоре към Четириъгълната кула, чиито назъбени стени се очертаваха черни на фона на светлото синьо небе. Три женски силуета с разпуснати и развети от вятъра сиви коси, стояха в отворите на парапетите, придържани от хората зад тях. Ръцете им бяха вдигнати, пръстите — разперени и макар, че не можеха и дума да чуят, Елеонор и хората около нея разбраха, че те произнасят заклинания и крещят проклятия. Силуетите им — мрачна гледка на фона на светлината — изглеждаха зловещо и страховито. Вече бяха успели да привлекат вниманието на франкските стрелци, които изстрелваха стрела след стрела, но от тях ги делеше твърде голямо разстояние.