Тамплиерът
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тамплиерите #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-058-3
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тамплиерът». Краткое содержание книги:
Двама млади франкски рицари, Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер, увлечени от общия ентусиазъм, тръгват под знамената на тулузкия граф. Съдено е след тежкия и кървав път, дългите обсади, предателствата и отчаянието тъкмо те двамата, достигнали Йерусалим, да основат най-прочутия рицарски орден — орден с невероятна съдба, обгърнат в мистерии, чиято история вълнува човечеството до наши дни.
Каква е тайната мисия, която тласка Юг дьо Пайен напред? Каква е загадката, която ще съхраняват занапред рицарите от Ордена на Храма? Ще оцелее ли вярата на бъдещите тамплиери през измамите, зверствата и изкушенията, съпътстващи кръстоносния поход?
Хрониката, написана от Елеонор, сестрата на Юг дьо Пайен, съпровождала брат си, разкрива тайни и заговори около епичния поход към Светите земи. Загадъчна фигура преследва рицарите на Храма още от началото на похода — заплахите са последвани от убийства. Още някой се е добрал до тайните сведения, с които разполагат Юг и Годфроа, а краят на кървавата надпревара ще настъпи под стените на Йерусалим.
«Тамплиерът» е първото заглавие от вълнуваща поредица, посветена на загадките, интригите и убийствата, окървавили основите на една от най-загадъчните тайни организации в историята на човечеството — Орденът на Храма.
Пол Дохърти
Тамплиерът
Анджела Франческоти посвещава тази книга на прекрасната си внучка Лучия Мария Франческоти.
Основни исторически личности
Папа Урбан II (1098–1099) — през 1095 година в Клермон поставя началото на Първия кръстоносен поход.
Адемар дьо Льо Пюи — Епископ на Льо Пюи в Южна Франция и представител на папата в кръстоносния поход.
Реймон дьо Тулуз — граф на Тулуза и херцог дьо Сен-Жил. Предводител на кръстоносците от Прованс, Южна Франция.
Боемунд дьо Тарант — Предводител на норманските кръстоносци от Южна Италия.
Годфроа дьо Буйон — Предводител на войска от кръстоносци от Лотарингия и Германия.
Робер Нормански — син на Уилям Завоевателя и херцог на Нормандия; един от предводителите на кръстоносците от Северна Франция.
Робер Фландърски — граф на Фландрия; един от предводителите на кръстоносците от Северна Франция.
Етиен дьо Блоа — граф на Блоа; един от предводителите на кръстоносците от Северна Франция.
Юг дьо Вермандоа (Юг дьо Пари) — граф на Вермандоа, Северна Франция и брат на крал Филип I Френски.
Танкред дьо Отвил — племенник на Боемунд дьо Тарант.
Бодуен дьо Булон — граф на Булон; брат на Годфроа дьо Буйон, властолюбив и жаден за почести.
Пиер Отшелника — харизматичен проповедник и предводител на Народния кръстоносен поход.
Пиер Бартелеми — провансалски ясновидец, който «открива» свещеното копие в Антиохия.
Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер — приятели, френски рицари, участници в първия кръстоносен поход и впоследствие основатели на Ордена на Храма.
Реймон Пиле — провансалски военачалник от армията на Реймон дьо Тулуз.
Готие дьо Санз-Авоар — господар на Боаси.
Гийом Льо Шарпантие — френски военачалник, отличил се със своята жестокост.
Алексий I Комнин — император на Константинопол (1081–1118); основател на великата династия Комнини.
Мануел Бутумитес — гръцки пратеник, сложил край на обсадата на Никея.
Татикий — гръцки военачалник, който съпровождал франките до Антиохия.
Торос — арменски управител на град Едеса; осиновява Бодуен дьо Булон, който по-късно става негов убиец.
Фируз — арменски командир от Антиохия и предател на Антиохия.
Килидж Арслан — селджукски султан на Рум в Мала Азия.
Яги Сиян — градоначалник на Антиохия.
Ридуан от Алепо — селджукски управител на град Алепо в Сирия. Тръгнал с военни подкрепления за мюсюлманските бойци в Антиохия.
Атабег Карбука — емир на Мосул и прославен военачалник. Предвождал многочислена мюсюлманска войска, отправила се на помощ на Антиохия.
Ифтикар — фатимидски управител на Йерусалим.
Бележка на автора
Книгата «Тамплиерът» е създадена както въз основа на документални източници, така и по многобройни писмени свидетелства на хора, които са прекосили Европа, за да участват в превземането на Йерусалим през юли 1099 година. Докато пишех, се стараех да остана верен на стила на свидетелствата и езика, с който са предадени. В друга бележка в края на книгата отново се коментира това изключително събитие, белязало световната история и породило последствия далеч напред във времето. Голям брой армии от кръстоносци потеглили от Франция, Италия и Германия към Константинопол, после пресекли земите, които днес са част от съвременна Турция, поели на юг и навлезли в Сирия и Палестина. Походът на основната армия, предвождана от Реймон дьо Тулуз, не е така сложен — преминали през северната част на Италия, после по Виа Егнация[1] по адриатическото крайбрежие към земите на Гърция. Приложих и две карти, за да дам по-ясна представа за двете най-важни събития от Първия кръстоносен поход: обсадата на Антиохия през 1098 и тази на Йерусалим през 1099 г. Представен е и списък на основните исторически персонажи, а разказът за техните действия се основава на свидетелства на очевидци. Придържах се и към най-общото разделение между двете противопоставящи се култури в Средновековието. Изповядващите исляма са наричали «франк» всеки роден из земите на Западна Европа. Съответно повечето европейци не са познавали различията между отделните религиозни течения в исляма и са използвали названието «турчин» или «сарацин», за да назовават своите противници.
1
Виа Егнация е един от най-известните военни пътища, построени от древните римляни, който минава през Македония и Тракия, по самия бряг на Егейско и Мраморно море и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път. Виа Егнация е свързвал Рим с източните провинции и е продължение на Виа Апиа. — Бел. прев.