Тамплиерът
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тамплиерите #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-058-3
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тамплиерът». Краткое содержание книги:
Двама млади франкски рицари, Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер, увлечени от общия ентусиазъм, тръгват под знамената на тулузкия граф. Съдено е след тежкия и кървав път, дългите обсади, предателствата и отчаянието тъкмо те двамата, достигнали Йерусалим, да основат най-прочутия рицарски орден — орден с невероятна съдба, обгърнат в мистерии, чиято история вълнува човечеството до наши дни.
Каква е тайната мисия, която тласка Юг дьо Пайен напред? Каква е загадката, която ще съхраняват занапред рицарите от Ордена на Храма? Ще оцелее ли вярата на бъдещите тамплиери през измамите, зверствата и изкушенията, съпътстващи кръстоносния поход?
Хрониката, написана от Елеонор, сестрата на Юг дьо Пайен, съпровождала брат си, разкрива тайни и заговори около епичния поход към Светите земи. Загадъчна фигура преследва рицарите на Храма още от началото на похода — заплахите са последвани от убийства. Още някой се е добрал до тайните сведения, с които разполагат Юг и Годфроа, а краят на кървавата надпревара ще настъпи под стените на Йерусалим.
«Тамплиерът» е първото заглавие от вълнуваща поредица, посветена на загадките, интригите и убийствата, окървавили основите на една от най-загадъчните тайни организации в историята на човечеството — Орденът на Храма.
Описанието на Юг, както записа после Елеонор в хрониката си, изобщо не я успокои. Щом разпънаха шатрите си, братството на Храма се събра откъм северната част на града. Насядаха под опнато платнище с лице пред плоча от пясъчник. На плочата с парче въглен Юг начерта грубо плана на градските защитни съоръжения.
— Стените — отметна той качулката си, — са дълги към три мили, петдесет стъпки високи и на места до девет стъпки дебели — усмири с жест виковете и възклицанията им. — Представете си Йерусалим като неправилен четириъгълник с диагонал почти миля от запад на изток и горе-долу пак толкова от север на юг.
Постави знак на пясъчника.
— Лагерът ни е тук, откъм северозападната част. Можем да нападнем града само от запад или от север. Източната страна е защитена от дълбока клисура или тясна долина, наречена Йосафат — Юг поклати глава. — Нападение от тази страна е невъзможно. Единствената порта, малката второстепенна врата «Йосафат» в североизточната част на стената е изцяло зазидана. Откъм югоизточната част на града се простира долината Кедрон. От югозападната е планината Сион. По-нататък е долината Хинон.
— Трябва да разберете — скочи на крака Годфроа и посочи към грубата рисунка, — че стените на Йерусалим са защитени от изток, юг и югозапад от хълмове, които се спускат стръмно към трите долини: Кедрон, Йосафат и Хинон. Равни подстъпи за нападение има само от север и северозапад. Но там градските стени са подсилени допълнително от външна стена и дълбок сух ров. Стените откъм откритата част на града имат пет порти, от Портата на Ирод най-северно в западната стена до Портата на Сион в най-южната. Всеки от тези пет входа — портата на Ирод, на свети Стефан, Новата порта, Портата към Яфа[65] и тази на Сион — е защитен от двойка високи кули. Две укрепени цитадели осигуряват допълнителна защита: в северозападния ъгъл е Четириъгълната кула и по-нататък, при западната стена, е кулата на Давид — гласът на Годфроа се усили. — Кулите са със здрави зидове, от големи камъни, споени с хоросан и олово. Годфроа дьо Буйон, Робер Нормански, Робер Фландърски и Танкред ще водят обсадата от Портата на свети Стефан до Четириъгълната кула. Граф Реймон ще разположи лагера си срещу Кулата на Давид, макар да се твърди, че скоро ще се премести към Сионската порта.
— Също като при Антиохия! — извиси се глас. — Не можем да обсадим всички порти на града, а къде са ни бойните машини? Не разполагаме и с дървета!
— А и накъде да тръгнем? — попита Белтран и скочи на крака. — На север, юг, изток или запад?
Въпросът му предизвика бурни смехове.
— Ще чакаме! — извика в отговор Юг. — Ако тези стени бъдат пробити, нашето братство има за цел да стигне до едно-единствено място: Куполът на скалата. Никъде другаде…
Думите му бяха заглушени от изсвирването на рогове и фанфари, мъже тичаха и крещяха. Елеонор с мъка се изправи на крака. Покрит с прах вестител, размахал грубо скован кръст, знак за неговата служба, дойде тичешком.
— Утре нападаме — обяви той.
— Глупости! — ядно му отвърна Юг. — Няма…
— Нашите водачи — едва си поемаше дъх мъжът, — са отишли на коне, за да огледат града откъм Маслинената планина. Един обитаващ пещера отшелник излязъл да ги посрещне. Пророкувал, че ако нападнем утре призори и се бием до девет часа, то победата ще е наша.
Юг и Годфроа се опитаха да овладеят въодушевлението на своите последователи, като посочиха, че водачите им просто искат да проверят здравината градските укрепления. Белтран се съгласи с тях и пак заповтаря на висок глас, че им липсвали стълби, катапулти, стенобойни машини и обсадни кули.
— Трябва ни само една стълба — останал без дъх, рече пратеникът. — Deus providebit — Бог ще ни я осигури.
Останалата част от деня и нощта след него бяха прекарани в търсене на дървен материал. Танкред твърдеше, че по чудо открил такъв в близка пещера, макар всички да знаеха, че го бе връхлетял мъчителен пристъп на дизентерия и бе тичал до пещерата, за да се облекчи. Както и да беше открит източникът, на дърводелците им се отвори работа и те се заеха с нея на оскъдната светлина на свещите и фенерите, за да направят стълби от палмови стволове, мека топола, тамарикс и криви маслинови дръвчета. Призори хората на Танкред бяха готови, струпаха се направо пред Новата порта и Портата на свети Стефан. Юг и Годфроа решиха да не въвличат в това начинание братството на Храма, затова стояха на билото на един хълм и гледаха развоя на атаката.
Слънцето беше почти изгряло. Лъчите му осветяваха все по-ярко небето, когато хората на Танкред се подредиха в «костенурка», с щитове, вдигнати над главите си и тръгнаха напред, слязоха в рова и се изкачиха от другата му страна, за да атакуват външната стена. Посрещна ги буен порой от стрели, от назъбените стени хвърляха по тях всичко възможно. Сарацинските и турските стрелци седяха надвесени от отворите на парапетите, с издадени лъкове. Тук-там някой от тях, улучен от франкска стрела, се хлъзваше и се прекатурваше през стената с разперени ръце и крака, удряше се в стената, а после падаше на земята. Виеха се и плющяха знамена. Струйки черен дим се издигаха от котлите с катран, вряща вода и лепкава смола над назъбените стени. Въздухът ехтеше от бойните викове на франки и турци. Елеонор винаги отбелязваше с удивление доколко и двете страни са настървени в своята вяра, макар Теодор да й беше разказал, че различните фракции на исляма, турците, сарацините и египтяните били обединени от твърдото убеждение, че Йерусалим е Ал-Кудс, Свещеното място. Защитниците по стените бяха решени да се бият в защита на свещените си места също толкова ожесточено, колкото и франките.
65
Едно от най-важните пристанища на древен Израил. — Бел. прев.