Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Наблюдаваше го как се отдалечава, докато не се превърна в малко точка на хоризонта, после се обърна и влезе в къщата, където попадна право на разярената Лизи.
— Значи все пак успяхте да го накарате да замине отново — започна да я обвинява тя. — Предполагам, че сега сте доволна. Каква жена сте вие, просто не мога да разбера? Ако бяхте истинска съпруга, Робин никога не би напуснал имението Маккензи.
След тази тирада Лизи се врътна ядосано и изчезна.
През следващите самотни дни Кейт имаше доста време, за да размишлява над думите й. Може би тя наистина бе прогонила Робин в началото, но този път вината не беше нейна. Той си бе създал свой живот в Батърст, бе поел отговорен пост от губернатора и повече не се нуждаеше от имението Маккензи. Все пак Кейт не можеше да се освободи от натрапчивата мисъл, че една съпруга трябва винаги да следва мъжа си, независимо къде реши да се установи той. В тази нейна женитба нищо не беше съвсем нормално. Тя бе просто едно отрицание на всичко в брака. Та колко жени от добро потекло се омъжват за бивши затворници? Тя например не познаваше нито една.
Но колко стари моми успяваха да изпитат такова удоволствие с един мъж? Може би и тук отговорът беше като на предишния въпрос. Все пак тя се беше омъжила за бивш затворник, без дори да е разбрала какво точно престъпление е извършил. Бе изпитала и неповторимо удоволствие в леглото му. Малко жени можеха да се похвалят, че за тях е истинска радост да изпълняват съпружеските си задължения, а Кейт не изпитваше угризение, че го прави. Но нима трябваше и през деня, и през нощта да мисли за приятните чувства, които бе изпитала, когато Робин се любеше с нея?
Спомни си широката му усмивка, малко язвителното му чувство за хумор, оня особен начин, по който устата му се извиваше нагоре, когато я дразнеше, и надолу, когато бе много ядосан. Той я бе научил що е страст, наблюдаваше я, докато тя направо оживяваше в ръцете му. Беше й показал, че не всички мъже са еднакви, че на някои наистина може да се разчита, че винаги ще постъпят по правилния начин. Успя също така да й помогне да разбере, че и нея я грозят опасности, независимо, че бе умна и достатъчно силна, за да се справя сама с трудностите. Той я накара да разбере, че да бъдеш сам, независим от никой друг, освен от самия себе си, съвсем не е най-важното нещо в този живот.
Да обичаш и да бъдеш обичана е много по-съществено и носи повече радост. Серина…
Всеки път, когато Кейт се опитваше да си представи щастливото бъдеще, мисълта за Серина я връщаше бързо към суровата действителност.
Седемнадесета глава
Робин успя да изпревари само с няколко часа новата снежна буря, която връхлетя планината. Имаше моменти, в които се съмняваше, че заедно със спътниците му ще достигнат до Батърст, опасяваше се, че снегът ще ги спре насред планината и ще препречи пътя им към града. Но късметът им помогна и те успяха да се доберат до ниските склонове преди да забушува бурята. И точно след като бяха преминали най-опасния участък от пътя щастието сякаш изостави Робин. Конят му се подхлъзна със задния си крак в един заледен участък и не можа да запази равновесие. Заедно с него и той полетя с главата надолу по стръмния наклон.
Робин се бореше отчаяно, търсеше някаква опора, за да се спре, но наоколо имаше само изсъхнали треви и храсти, които с лекота се откъсваха от земята само щом се заловеше за тях. Със силен удар се стовари в дъното на стръмнината като чувстваше болка в цялото си тяло, от която едва можеше да си поеме дъх. Мястото, където конят му се бе подхлъзнал, бе доста нависоко, но склонът не бе толкова стръмен и спътниците му бързо слязоха долу да му помогнат. Когато се опита да ходи имаше чувството, че хиляди ножове се забиват в гърдите му. Робин изпъшка, убеден, че си е счупил най-малкото едно-две ребра, и все пак доволен, че не бе пострадал по-сериозно.
Наложи се да убият горкия му кон и Робин трябваше да седне до един от спътниците си. Тъй като вече бяха доста близо до Батърст, а и времето не беше много студено, конят успя да се справи с доста тежкия си товар. Усещаше непоносима болка. Гърдите му целите горяха, всеки път, когато трябваше да си поеме дъх, това му се отдаваше все по-трудно и по-трудно. Когато го откараха до бараката му, той бе почти загубил съзнание от болка. Двамата полицаи си тръгнаха веднага след като го предадоха в ръцете на Серина и се увериха, че е удобно настанен в леглото.
— Какво се е случило, Робин — попита тя, разтревожена от пребледнялото му лице и затрудненото му дишане.
— Счупени ребра — изпъшка той.
Беше му трудно да говори, така че нямаше сили за никакви по-нататъшни обяснения.