Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Въпреки слабата светлина от лампата Бен забеляза, че Кейт не се чувства добре. Имаше дълбоки сенки под очите, а лицето й беше доста бледо.
— Не, добре съм.
— Кога очакваш да се появи Робин? Деър ми каза, че трябвало да се върне през пролетта.
— Аз… не знам със сигурност — смутено отвърна тя. — Вероятно е много зает, така че не знам кога точно ще може да дойде.
Бен я изгледа с известно подозрение, защото му се стори, че се опитва да измисля извинения за отсъствието на Робин, но в този момент нямаше време да се замисля върху проблема. Стана да си тръгва. Кейт, която седеше на отсрещната страна на масата в кухнята, също стана. Но в този момент всичко се завъртя пред очите й, а после пред тях падна плътна пелена, тя загуби ориентация за пространството около себе си и започна да се свлича надолу. Столът се стовари с трясък на земята, докато Бен се хвърли към нея и за щастие успя да я хване точно преди да се стовари на пода.
Кейт се събуди след няколко минути и видя Бен нежно наведен над нея да бърше със студена мокра кърпа челото й.
— Какво стана?
— Ти припадна — обясни й той като я гледаше с любопитство.
— Невъзможно е. Никога през живота си не съм припадала.
— Никога — повтори Бен недоверчиво. — А как се чувстваш напоследък?
Тя се поколеба, преди да му отговори. Не бе свикнала да споделя подробности за себе си с мъже, но Бен бе така искрено разтревожен за здравето й, че реши да му се довери.
— Наистина през последните дни не съм добре. Мислех, че може би съм настинала и имах намерение да отида при д-р Проктър, но дъждът ми попречи.
— Съмнявам се, че е настинка, Кейт — каза Бен, като се усмихваше дяволито. — Откога го няма Робин?
Тя се намръщи, доста объркана от нелогичната според нея последователност на въпросите му.
— Два месеца. Защо?
— И ти нямаш ни най-малко представа за причината за твоето неразположение?
— Не, а ти да не би да имаш — недоверчиво го попита тя, като й се струваше почти невъзможно Бен да разбира нещо от медицина.
— Може би е само предчувствие, но все пак искам да ти напомня, че имам племенник и племенница и доста често виждах Кейси по време на последната й бременност. Изглежда ми доста вероятно и ти да очакваш дете.
Кейт беше изумена. Дете? Просто не можеше да повярва в това.
— Невъзможно е — отсече тя.
— Някак си не мога да ти повярвам, след като така добре познавам Робин — усмихна се Бен и веждите му се повдигнаха дяволито.
Кейт цялата се изчерви, като осъзна какво всъщност иска да каже Бен.
— О, аз… нямах пред вид… разбира се, би могло и да е истина, само че аз не мислех… — не можа да продължи повече и замълча, докато ясно осъзнаваше мисълта, че може би очаква дете от Робин. Толкова силно я тревожеше връзката му със Серина, че дори и за миг не бе предположила, че тя самата би могла да забременее. Господ им е свидетел, че те и двамата не бяха направили нищо, за да го предотвратят. Тя просто беше решила, че след като не бе забременяла досега, това никога нямаше да се случи.
— Не трябва ли да се каже на Робин — внимателно попита Бен.
— Ако е вярно, макар че все още не съм сигурна, аз ще му кажа, когато се върне… ако въобще се върне — горчиво добави тя.
Бен въздъхна, по-сигурен от всякога, че никога не бива да навлиза в дебрите на семейния живот. Надяваше се да не преживява трудностите, които Деър и Робин имаха със съпругите си. Жените бяха най-прекрасното творение на господа и Бен никога нямаше да се откаже да се наслаждава на очарованието им, но бракът просто не беше за него.
— По-добре ли се чувстваш?
— Да — усмихна се Кейт. — Благодаря ти… за всичко.
— Слушай — каза внезапно Бен и на лицето му се появи напрегнато изражение.
— Не чувам нищо.
— Точно това исках да ти кажа. Дъждът е спрял.
Той се затича към вратата, отвори я и излезе навън. Сякаш бе станало някакво чудо, небето се бе изяснило и звездите ярко светеха.
— Мислиш ли, че този проклет дъжд е спрял завинаги — попита с надежда Кейт, като се опитваше да надникне иззад раменете му.
— Така изглежда — доволно отвърна Бен, — макар че не съм експерт по въпроса. Да се надяваме, че нашите укрепления ще удържат буйните води на реката. А ти си легни, Кейт, едва ли ще се случи нещо през нощта. Аз ще се подслоня с мъжете в затворническите бараки.
Хокесбъри придойде на следващия ден към десет часа сутринта. Малко мътна вода успя да премине през укрепленията и заля част от посевите, разположени в най-ниската част, близо до реката. Но пораженията не бяха толкова големи, колкото биха могли да бъдат, ако Бен не бе пристигнал и не бе поел работата по укрепването на брега. Той отказа да изслуша докрай благодарностите й, като я увери, че и Робин би направил същото за него. Преди да си тръгне, отново я посъветва да се обърне към д-р Проктър, ако болестта й продължи.