Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Не бих могъл да постъпя толкова жестоко, Серина, макар че господ ми е свидетел, че ти ми създаваш единствено проблеми. Можеш да останеш в бараката колкото си искаш. Тя е построена върху моя земя и ще можеш да я ползваш, докато се налага. Но все пак настоявам да се омъжиш възможно най-скоро. Не си ли срещнала някой, който да ти хареса?
— Не — каза Серина с такава решителност, че Робин направо се учуди.
Тя наистина се бе вкопчила за него като удавник за сламка. Дали пък не го правеше, защото бе заел мястото на починалите й родители? Или пък го желаеше така силно само защото той вече не беше свободен? Каквито и да са проблемите й, тя би трябвало да си намери друг мъж, върху който да прехвърли привързаността си, тъй като той самият не беше подходящ, реши Робин.
— Независимо от всичко, Серина, настоявам добре да обмислиш как ще живееш по-нататък и къде ще се подслониш. Със сигурност знам, че не малко мъже в Парамата биха се зарадвали да те видят отново. Но каквото и да решиш, аз ще се преместя от бараката само след няколко дни. Готов съм да ти помогна да се установиш някъде, но не разчитай, че можеш да разполагаш с мен по всяко време.
Като реши, че с това въпросът е приключен, той продължи да се храни, а Серина седеше намръщено до него. След това си подремна, а тя използва времето, за да се измъкне и да отиде до пазара, уж за да купи продукти за следващия ден.
Пристигна точно когато Сайлъс Дод изпълняваше поръчката на последния си клиент, преди да затвори за обяд. Обикновено заключваше магазина между дванайсет и един часа и си приготвяше нещо за хапване. Очите му светнаха от радост, когато видя Серина да влиза в магазина и веднага след като обслужи клиента си постави табелката „Затворено“ на вратата. След около час тя си тръгна през задния вход, а той се чувстваше щастлив като в рая до края на деня.
Минаха две седмици, преди Робин да успее да се премести в завършената част от къщата. Върна се и към задълженията си на магистрат и почти нямаше време да се занимава с проблемите на Серина. Административната сграда вече беше завършена и кабинетът му бе непрекъснато пълен с хора, които се нуждаеха от помощта му. Тъй като в задълженията му влизаше и да раздава правосъдие и да възстановява мира и спокойствието в града, почти всеки ден при него идваха мъже и жени, желаещи да сключат брак. Така бе потънал в работа, че не усещаше как бързо лети времето. Пролетта сякаш дойде много по-рано, отколкото я бе очаквал.
В Парамата пролетта настъпи с непрекъснати проливни дъждове. Кейт стоеше до прозореца във всекидневната, през който не се виждаше почти нищо, и имаше чувството, че тези тъмни и тъжни дни никога няма да свършат. Земята бе плувнала във вода, но дъждът продължаваше без да спре нито през деня, нито през нощта. Кейт бе чувала да се говори, че реката Хокесбъри често излиза от коритото си по това време на годината и завлича всички култури наоколо, предизвиквайки пълна разруха. Тя се молеше това да не се случва, но като гледаше буйните мътни води на реката, разбираше, че опасността от ново наводнение е съвсем реална.
Нямаше ни най-малка представа как би могла да спаси къщата и добитъка от водната стихия, а управителят на фермата изглеждаше по-скоро уплашен, отколкото уверен, че може да направи нещо. Деър се появи преди две седмици и я предупреди за евентуалната опасност, но явно сега бе много зает или пък дъждът му пречеше и не можеше да дойде и да им даде по-нататъшни указания. А дъждът продължаваше да вали и нивото на реката застрашително се покачваше.
Въпреки лошото време и опасността от наводнение, мисълта на Кейт непрекъснато се въртеше около факта, че Робин все още не се връщаше в имението Маккензи, макар че пролетта вече бе настъпила. Дали пък обещанието му е било несериозно или Серина най-накрая е успяла да го омотае в мрежите си? Или… дори само мисълта за това й причиняваше непоносима болка… немислимото бе станало? Дали пък Робин не е установил, че дори една нощ е достатъчна, за да се създаде дете? Това бе единственото разумно обяснение за отсъствието му от имението Маккензи, макар че Кейт трескаво се надяваше, че страховете й са неоснователни.
Не й стигаше всичко това, ами и съвсем не се чувстваше добре със здравето. През последните две седмици нещата доста се влошиха — непрекъснато й се гадеше, а и често й се виеше свят. В началото помисли, че е настинала, но не вдигна температура, нито пък кашляше или имаше хрема. Започна доста да се безпокои. Ако не валеше всеки ден, щеше да отиде да се консултира с д-р Проктър. Точно днес забеляза, че някои части на тялото й, като гърдите например, бяха доста подути. Не й се искаше да споменава за това пред Мод, за да не я тревожи. Може пък просто да си въобразява? Възможно е самотата да е породила у нея това чувство за неразположение.