Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Нима възнамеряваш да се ожениш за Мод — плахо попита Кейт.
— Да, разбира се — отвърна Рой. — Жена ми почина отдавна, а Деър и Бен си имат собствен живот. Години наред не успях да срещна жена, в която да се влюбя. Сега искам да прекарам времето, което ми остава, с някой, когото обичам и който също ме обича.
— И Мод е точно такава жена — потвърди Робин. — Можеш да идваш, когато поискаш при нея, Рой.
— Естествено — обади се и Кейт, която вече се бе успокоила, след като чу за сериозните му намерения.
На връщане пътуваха мълчаливо. Робин знаеше, че е крайно време да се върне обратно в Батърст, където го чакаше много работа и се чувстваше нещастен при мисълта, че ще се раздели с Кейт. Тя също разбираше, че той скоро ще тръгне и се измъчваше от мисълта, че се връща при Серина.
Късно през нощта, след като се бяха любили и лежаха притиснати един до друг, Робин й каза, че трябва да замине незабавно за Батърст.
— Толкова ми се иска и ти да дойдеш с мен — помоли я отново той.
— Вече се разбрахме по този въпрос, Робин. Два месеца не са кой знае колко време, нали? Моля те, разбери, че трябва да съм сигурна за Серина. Когато се върнеш в имението Маккензи и ми съобщиш, че Серина се е омъжила за друг тогава и само тогава ще се чувствам свободна да те обичам.
— Нима продължаваш да мислиш, че тя е забременяла от мен?
— Не мога да престана да мисля за това.
— А защо не помислиш по-добре, че ти може би носиш моето дете в утробата си. Май достатъчно се потрудихме за това напоследък.
— Не мога да повярвам, че е възможно — отвърна Кейт с такава сигурност, че Робин се смути.
— Да не искаш да кажеш, че не можеш да имаш деца?
— Вече съм почти на двайсет и седем години.
— Страшна възраст, няма що — изсмя се той. — Но знай, че те оставям сама за последен път, скъпа. Очаквай ме през пролетта. А дотогава разговаряй с Деър, питай го дали ще иска да купи имението Маккензи. Строя прекрасна къща за теб и децата ни, независимо дали вярваш или не, че ще се появят. Както виждаш, аз не съм такъв песимист като теб.
Кейт бе наистина песимистка по отношение на децата. Вече бяха от доста време заедно с Робин, но все още не бе забременяла. В началото този факт я радваше, но когато разбра, че обича съпруга си, започна да копнее да има деца от него. Дълго се надяваше да забременее след страстната любов помежду им и когато това не стана, започна да си мисли, че може би е нещо болна или пък прекалено стара, за да роди деца. Понякога й се искаше да разпита д-р Проктър дали е възможно възрастта й да е причина за безплодието й, но й беше неудобно да разговаря по този въпрос.
— Ще бъдеш ли много разочарован, ако никога не успея да ти родя дете — попита го с присъщата си откровеност тя.
Робин се замисли, преди да й отговори.
— Естествено е всеки мъж да иска да има деца, но ако бог реши ние да нямаме, напълно ще се задоволя и само с теб. Само че не виждам защо трябва да се тревожим за нещо, което все още не се е случило. Ще видиш, че ще имаме много деца, за радост и на двама ни. Това ще стане, обаче, само ако сега млъкнеш и ме оставиш да се любя с теб. Два месеца са доста дълъг период.
Денят, в който Робин се подготвяше да замине за Батърст, бе изключително топъл. Той реши да вземе със себе си достатъчно провизии, които да му стигнат за няколко дни, тъй като човек не знаеше дали няма да го застигне снежна буря в планината. Кейт се молеше това да не се случва и внимателно се взираше към небето над Сините планини. Реши, че засега не се очертава опасност. Ако времето се задържеше такова и не се случеше някакъв инцидент по пътя, Робин трябваше да пристигне в Батърст след три-четири дни. Доста успокоително бе, че този път нямаше да пътува сам.
Тъй като селището се бе разраснало значително, губернаторът Маккери изпращаше още двама полицаи в Батърст. След като разбрали в Парамата, че и Робин се завръща в Батърст, те предложиха да тръгнат заедно, тъй като до този момент не били прекосявали планината. Робин прие с радост, не само защото ще има компания по пътя, но и защото ще разполага с още двама души в новия град. Двамата мъже го чакаха наблизо, за да тръгнат заедно.
— Довиждане, любов моя — каза той и се наведе да я целуне. — Чакай ме, аз ще се върна.
Кейт отвърна страстно на целувката му. Моля те, върни се, тихичко се помоли тя. Но лошото предчувствие, което я бе овладяло още при завръщането от Батърст, бе по-силно от надеждата. Чувстваше го с всяка клетка от тялото си и изпитваше ужасяващ страх, че то ще се сбъдне.