Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Дъждът продължи още цяла седмица и Кейт съвсем се разстрои. Най-накрая един ден малко след обяд се появи Бен Пенрод, целият вир вода, въпреки че носеше дъждобран. Кейт бе толкова щастлива, като го видя, че почти се хвърли в прегръдките му.
Като изтръскваше водата от черната си коса, Бен се усмихна радостно при реакцията на Кейт.
— Ако знаех, че ще ме посрещнеш така радушно, щях да се появя още преди седмица.
— Ти си винаги добре дошъл, Бен — отвърна Кейт и цялата се изчерви.
Бен и Деър толкова си приличаха, че бе трудно да ги различи човек. И двамата бяха със сиви очи, високи, изключително красиви. Но след като ги поопозна по-добре, Кейт разбра, че приликата между двамата братя свършваше с външността им. Бен бе по-сприхав и повърхностен, не особено сериозен, но затова пък бе много обаятелен като личност, с неуморен дух и непресъхваща страст към приключения. Вярно е, че Деър и Кейси имаха вече деца, което бе достатъчна причина да се установят на едно място, докато Бен непрекъснато се състезаваше с времето и официално бе декларирал, че никога няма да се ожени.
— Благодаря ти, Кейт, но съвсем не дойдох само за удоволствие. Отбих се, за да ти предложа помощта си. Според Деър, Хокесбъри е достигнала най-високото си ниво и всеки момент може да залее всичко наоколо. Трябва да се направят някои предварителни приготовления и тъй като Деър е доста зает със своята ферма, предлагам двамата е теб да свършим каквото е необходимо.
Кейт въздъхна с благодарност и облекчение.
— Ами имението Пенрод? Няма ли да си нужен там?
— Татко може да се справи и без моята помощ. Той е доста опитен в тези неща. А ти си сама жена, пък и не си подготвена за суровата действителност и разрушенията, които могат да последват при едно такова наводнение.
Тя бе готова по подскочи, като чу да я наричат „сама жена“ с малко пренебрежителен тон, но в момента имаше такава остра нужда от помощта на Бен, че реши да си премълчи. Може би някой ден и той ще си намери, жена, която да го научи на уважение към нежния пол. Едва тогава този красив дявол ще си седне на задника, но явно това няма да му е никак лесно.
— Радвам се, че дойде. Кажи ми какво трябва да се направи.
— Най-напред ще трябва да разделим затворниците, които работят във фермата на групи. Едните ще пълнят чували с пясък, а другите ще ги носят и ще ги подреждат по брега на реката, така че да се препречи пътят на водата. Не съм сигурен, че това ще помогне особено, но трябва да опитаме. Татко и Деър постъпват по този начин. А какво е положението с овцете?
— За щастие те са вече изтеглени по високите пасища. Откараха ги в полите на планината още когато започна да вали и сега си пасат там.
Бен се усмихна очарователно. Кейт си помисли, че той бе наистина най-красивият мъж, когото бе срещала, без да се брои Робин, в когото бе влюбена.
— Браво, а другият добитък?
— Управителят на фермата отведе и другите животни високо в планината. Така че съществува опасност само за посевите и за сградите.
— Най-добре е да се разпоредиш слугите да занесат повече храна и всичко друго необходимо на втория етаж. Така ще имате запаси, ако не успеем да спрем водата. Аз ще отида да наблюдавам другите и ще се върна веднага щом привършим с дигите около реката. А ти не се тревожи, всичко ще бъде наред, ще видиш.
Кейт веднага изпрати Мод и Лизи да носят храна и други провизии на горния етаж. Молеше се да не се стигне до там, те да бъдат използвани, но все пак трябваше да ги има, ако се наложеше. Беше й трудно да се движи нагоре-надолу, усещаше непрекъсната слабост, тялото й сякаш бе станало тежко и неподвижно. Опитваше се да не обръща внимание на гаденето и виенето на свят, което чувстваше, но когато Бен се върна в къщата късно вечерта, за да пийне нещо топло и да похапне, тя едва се държеше на краката си.
— Как вървят работите, Бен — попита го разтревожено.
— Май няма да се спасим от наводнение — уморено отвърна той. Изтощението бе изписано на лицето му. Беше работил наравно със затворниците, докато накрая едва местеше краката си.
— Почини си малко — посъветва го Кейт, като за миг забрави за собствената си слабост. — Нека Дент да продължи да ръководи работите през следващите няколко часа.
— Не мога, Кейт. Всеки момент може да се очаква началото на стихията. Ако под вратата започне да нахлува вода, веднага се качи горе.
Тя кимна.
— Дали пък и ние не можем да помогнем…
— Не, още трима души едва ли ще променят нещо. А освен това е доста рисковано, особено за жени. Благодаря за вечерята, беше много вкусна. Струва ми се, че ти трябва да си починеш малко, изглеждаш ми доста уморена.