Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— Не е на борда на кораба, сър. Когато нашите се приближиха, за да го арестуват, него просто го нямаше там. И никой не можа да каже къде се е дянал.
Толонен поклати невярващо глава.
— Невъзможно е! Как би могъл да слезе от кораба? Той е акостирал на орбиталната станция, нали?
— Тъй вярно, сър.
— Е? Бил е на борда преди някакви си осем часа, така ли?
— Тъй вярно, сър.
— Значи или е на борда, или на станцията, нали така?
— Не, сър. Претърсихме из основи и кораба, и станцията.
— Некадърници! Как така го оставихте да ви се изплъзне? — Гневеше се Толонен. — Че къде се е дянал? Навън ли е излязъл? Във вакуума? Не! Я си помисли, момче! Той ТРЯБВА да е тук. В Чун Куо. Но как е стигнал? Кой го е докарал?
— Сър? — капитанът вече беше напълно объркан.
— Какви служебни кораби са посещавали станцията през последните четири часа? Какви кораби, освен вашия собствен, са напускали станцията, откакто е кацнал корабът от колониите?
— Никакви, сър.
— Никакви?! Със сигурност…
— Поставихме САНИТАРЕН КОРДОН около станцията веднага щом ни дадохте нареждания, генерале. Никакви кораби не са се приземявали, нито са излитали от станцията през последните тринадесет часа.
Генералът потрепери.
— Кой беше на борда на вашия кораб? — тихо попита той.
— Сър? — капитанът го погледна с недоумяващ поглед. Нищо не разбираше.
— Доведете ги тук. Веднага. Всички, които са били на борда на вашия патрулен кораб.
— Сър! — капитанът се поклони и се обърна.
Толонен доближи прозореца и се взря в тъмния кръг отгоре. В главата му бушуваше водовъртеж.
Значи онова, което беше казал този КУАЙ, Као Чен, беше вярно. Де Вор наистина беше предателят. Толонен потръпна. Не беше за вярване. Де Вор… Този мъж беше такъв прекрасен войник. Отличен, много кадърен офицер. Нещо повече — беше му приятел. Добър приятел. Много пъти бе идвал на гости в дома му. Бе държал на ръце мъничката му дъщеря Джелка.
Толонен се извърна с лице към входа. Ако точно сега Де Вор влезеше в стаята и се закълнеше, че няма нищо общо с тази работа, бих ли му повярвал? Да! Дори и сега не мога да повярвам, че Де Вор е предател. Щях да го разбера. Със СИГУРНОСТ щях да го разбера…
И все пак — отсъствието му…
Капитанът се върна, последван от дванадесет други офицери. Строиха се и зачакаха какво ще каже генералът.
— Всички ли са тук?
Капитанът сведе ниско глава, после коленичи.
— Сър, аз… аз не знам как е станало това! — държеше главата си ниско наведена и гледаше встрани. Сякаш излъчваше срам.
— Значи и тях ги няма, а?
Капитанът продължаваше да стои на колене.
— Тъй вярно, сър.
— Колко?
— Двама офицери. Осем войници.
Толонен поклати невярващо глава. Десет души? Толкова силно ли беше влиянието на Де Вор? Или беше нещо друго? Извърна се, страшно раздразнен. Разбира се. Парите на дисперсионистите. Огромни суми. Достатъчни, за да купят двама офицери от охраната и осем от подчинените им.
— Богове! — прошепна той. — Колко би им струвало? Един милион юана? Десет милиона? Петдесет? — Потръпна, обърна се и погледна коленичилия офицер.
— Станете, капитане.
Капитанът си остана на колене.
— Провалих се, сър. Моля за разрешението ви да умра достойно.
Ядосан, Толонен го хвана за яката и го издърпа нагоре.
— Няма да позволя добри офицери да се самоубиват за нищо! Не си виновен ти! Разбра ли ме, капитане? Де Вор е бил прекалено хитър за тебе. Прекалено хитър за всички нас.
Не — помисли си той, щом срещна погледа на капитана. — Ти изобщо не си виновен. Но сега Де Вор е на свобода. Каква ли пакост ще стори?
Капитанът отстъпи назад и взе да се кланя, пребледнял. После, след рязката, ядна команда на Толонен, се обърна и изведе хората си.
Останал сам, Толонен се опита да уталожи яда си. Отново се приближи до прозореца, застана до него и се вгледа в неподвижните, тъмни форми на стотината кораба, приземени по негова заповед.
Това, че Де Вор е предател, беше сигурно. Доповръща му се. Нещо повече — това го подкопаваше, защото влизаше в противоречие с всичко, което той си мислеше, че знае за хората. Мислите му се върнаха към последните няколко години. Опитваше се да схване нещо. Би ли могъл да разбере? Имаше ли някакъв начин да разбере?
Не. Де Вор беше съвършеният офицер. Съвършеното копеле.
Толонен докосна контролните клавиши, вградени в китката му, и се свърза с майор Ноченци на другата страна на земното кълбо.
— Генерале? — гласът на Ноченци зазвуча ясно в главата му. Образът му — призрачен — си появи върху дланта на генерала.
— Виторио, искам да направиш нещо за мен.