Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— Нинс — отвърна той. Не.
— Нинс — повтори гласът и се захили. След това каза нещо трудно за разбиране. Ким не разбираше думите — звучаха му като безсмислените звуци от неговите кошмари. — „Говори гладко, няма що“ Това последното май не бе отправено към Ким.
Ким седна и се огледа. После се изправи, приближи извивката на стената срещу мястото, където тя се бе отворила. Не, не беше сбъркал; там, на инак неопетненото лице на стената, имаше някакво очертание. Светло очертание, толкова бледо, че почти не се виждаше. Застана до него — опитваше се да схване.
— Xjx — обади се гласът. — My gweles why cafos an матрица — Виждам, че си намерил… Но последната дума беше нова. Беше като онези другите — чужда.
Ким трепна и се обърна рязко. Значи онова същество, което говореше, го наблюдаваше. И беше наблизо. Взря се в мътно осветения тунел над главата си и се опита да различи нещо в мрака, но тунелът изглеждаше празен.
— Матрица? — попита Ким, като произнесе думата внимателно, сякаш я опипваше с езика си.
Разнесе се смях — тих, топъл смях — и после гласът отново заговори.
— My bos ken tyller — каза той, сякаш това обясняваше всичко. АЗ НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ. HA AN TRA A-DHERAK WHY BOS UN матрица. ТОВА ПРЕД ТЕБЕ Е МАТРИЦА. Ef gul pyctrus ha patron. — ТОЙ ПРАВИ КАРТИНКИ И ШАРКИ.
Ким се напъна да разбере, ала не схващаше нищо от онова, което казваше гласът. Картинки? Шарки? Как ли пък ги правеше?
— Gasa-vy dysquehs why. — Нека ти покажа.
Бледото петно засия, после сякаш избухна в цвят.
Ким изпищя и отскочи назад, после заотстъпва, докато гърбът му опря отсрещната стена.
— Ef ny a-wra pystyk why. Golyas. Kensa un fas. — Той няма тебе повреди. Гледай. Първо лице.
На екрана се оформи лице. Типично лице от Глината, отчасти покрито с мрак, с белези и изкривявания — нищо необикновено. Ким кимна, напрегнато взрян в матрицата.
— Nessa, un patron. Un semple patron. Tyby kettep mun bos un men. — А сега картинка. Проста картинка. Представи си всяка точка — камък. — My muvya an meyn formya un form. Un patron. — Аз мести камъни и прави форма. Шарка.
Когато образът на екрана се промени, на него се изрисуваха три линии от по три точки. Квадрат.
— Den lufyow, le un bys — каза Ким. ДВЕ РЪЦЕ БЕЗ ЕДИН ПРЪСТ. Това бе най-дългото изречение, което бе казал досега.
— Ахааа… — каза гласът и този път се обади и втори глас в дъното. — Я го виж, може да брои. Това е рядкост. — Космите по врата му се изправиха, щом чу отново непознатия език, устните му се дръпнаха назад — тъмното му „аз“ бе враждебно към този език, то знаеше, че това е езикът на светлината.
Без сам да знае обаче, той бе направил първата си крачка Нагоре. И когато гласът отново се обади, тонът му бе малко по-различен — не толкова топъл, сякаш говореше по работа.
— Dos ogas an матрица, Ким. Dos ogas ha my deryvas why fatel muvya an meyn a drorhe.
ЕЛА ПО-БЛИЗО ДО МАТРИЦАТА, КИМ. ЕЛА ПО-БЛИЗО И ЩЕ ТИ ПОКАЖА КАК ДА МЕСТИШ КАМЪНИТЕ.
Глава 7
Машини от плът
Клаус Еберт, глава на „Джен Син“, втората по големина компания в Чун Куо, погледна трупа на масата за дисекции и бавно поклати глава.
— Не, Кнут. Никога не съм виждал нещо подобно.
Посочи вътрешната му структура — липсата на далак; опростената дихателна система; изкуствения гръден кош; стомахът и червата бяха заместени от една-единствена торба, запечатана и несвързана с ануса. Най се набиваше в очи плоската, компактна батерия, приличаща на лакирана манерка, поставена на мястото, където в човешкото тяло се намира черният дроб.
— Ще накарам и експертите ми да го погледнат, но не е „Джен Син“, това е сигурно. Дори не е органичен. Това е просто машина — прекалено проста, за да функционира по-дълго от няколко месеца. Тя не може да храносмила. Дори не може да произвежда кръв. Който и да го е направил, направил го е само за бърза употреба.
Еберт се обърна с лице към генерала. Физиономията му беше пепелява.
— Богове, Кнут, но това толкова прилича на мене! Като го погледна, все едно е умряла част от мене!
Генералът се взря за миг в очите на стария си приятел, после отново погледна към полуразрязания труп. Беше съвършено копие. Прекалено добро в някои отношения. Беше го видял на филма, преди хората му да го неутрализират — забелязал бе колко хитро имитираше то гласа и маниерите на Еберт. И ако в него имаше нещо неестествено, в речта му, в жестовете му се долавяше нещо прекалено въодушевено — но това се забелязваше само на ретроспекцията. Оказало се бе достатъчно добро, че да преметне личния екип на Еберт. Но очите… Когато пристиснаха това нещо в ъгъла на частния апартамент на Еберт, тези очи горяха като очите на наркоман.
— Кой може да го е направил, Клаус? Кой притежава ноу-хау?
Еберт се разсмя нервно.