Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Ли Юан погледна брат си. Хан Чин бе свел глава, а бузите му се бяха изчервили леко. Какво пък е направил Хан сега? — почуди се той, като го знаеше колко е импулсивен. — Пак ли е „умрял“?
Майстор Шиао подсмръкна шумно, после посочи вляво от Хан.
— Заеми позиция.
Хан се раздвижи веднага и застана на мястото, където се намираше само преди минутка, лице в лице с убиеца. Шиао Ши-Уе кимна леко и зае позиция пред ученика си.
— Дисциплина — каза той, приведе се надолу и разтри бедрата си — загряваше. — Търпение — изправи се и се изви в кръста наляво и надясно, за да отпусне мускулите си.
— И самоконтрол.
Без предупреждение Шиао Ши-Уе се метна към Хан Чин.
Ли Юан зяпна, сепнат от това, колко внезапна беше атаката на учителя. Но Хан се бе отместил и юмрукът на Ши-Уе просто се обърса о бузата му. Ако бе го улучил, щеше да му счупи носа.
Хан Чин отстъпи бързо назад, дишайки тежко — атаката беше толкова яростна, че той забележимо трепереше. И все пак не се оплака. Прегъна се, отпусна тяло и се приготви за следващата атака: успокои дишането си и повтори триадата в ума си. Дисциплина. Търпение. Самоконтрол.
Последвалото нападение бе нещо, каквото момчето никога преди не беше виждало. Шиао Ши-Уе се затича към Хан на зигзаг, почти като луд — движенията му приличаха на движения на автоматон. Докато тичаше, от широко отворената му уста се изтръгна странен, плашещ писък.
Хан го наблюдаваше как се приближава през притворените си клепачи и в последния момент се приведе под възрастния човек, подхвърли го във въздуха и отново се обърна срещу него.
— Чудесно! — Шиао Ши-Уе бе скочил на крака невредим. Усмихна се за миг, после лицето му се изкриви и той отново се метна към Хан.
Така и продължи: Шияо Ши-Уе нападаше диво, Хан Чин се отбраняваше, докато изведнъж, също толкова внезапно, колкото беше и първото нападение, старецът се дръпна и се поклони ниско.
— Добре! — той погледна ученика си с гордост. — Иди сега да се окъпеш. Младият Юан също трябва да вземе урока си.
Хан се поклони и изпълни, каквото му наредиха. Ли Юан погледна след него, след това отново се обърна с лице към майстор Шияо.
— Можеше да го убиеш — тихо каза той, все още шокиран от онова, което беше наблюдавал.
Шиао Ши-Уе отмести поглед. Беше по-замислен от всеки друг път, когато Ли Юан го бе виждал.
— Да — каза най-накрая той. — Можех, ако той не се бе бил толкова добре.
— Е, Чен, ще си лягаш ли?
Уан Ти дръпна назад завесата и потупа мястото до себе си. Цял ден Чен и дума не й бе обелил, ядосан, задето се беше намесила. Тя го бе разбрала и търпеливо си бе гледала работата, но сега вече беше вечер и Джиян бе заспал. Сега щеше да се наложи да й говори. Нямаше да го остави да легне до нея все още ядосан, все още с непречистени тайни мисли.
— Е, съпруже?
Той се извърна и я изгледа на бледата светлина на единствената лампа, после погледна надолу и поклати глава.
— Още ли си ми сърдит?
Той не я и погледна — просто кимна. Цялото му тяло беше вдървено, неловко, сковано от думите, които задържаше за себе си. Тя седна, разпусна косата си и остави завивките да паднат и да разкрият гърдите й.
— Щеше да откажеш.
Той я погледна безмълвно, отмести очи, след това пак я погледна — гърдите й, раменете й притегляха погледа му. Щом срещна нейния, сви рамене и въздъхна.
— Щеше да му откажеш. И после щеше да се почувстваш като в капан. Зле. С мен. С Джиян. Щях да гледам как радостта ти от нас се превръща в горчилка.
Той заклати глава, но тя настояваше — с тих, ала твърд глас.
— Точно така е, Као Чен. Знам, че е така. Мислиш ли, че мога да живея с тебе толкова дълго и да не го знам?
Той я погледна неразбиращо.
— Знаех. Разбра ли ме? Знаех, че си бил куай.
Чен се оцъкли срещу нея.
— ЗНАЕЛА СИ? Откога? Как?
Тя потупа по леглото до себе си.
— Още когато се запознахме. Веднага го разбрах. Още преди баща ми да ми каже.
Чен прекоси стаята и седна до нея.
— Баща ти ли?! И той ли е знаел?!
— О, Чен. Мислиш, че не сме го разбрали веднага ли? Само един поглед ни беше достатъчен. Ти приличаше на птичка, пусната от клетката. Още от самото начало знаехме, че не си роден по тези нива. Що се отнася до документите ти…
Чен погледна ръката й, положена върху завивката, и я покри със своята.
— И все пак ти се ожени за мене. Защо, след като си знаела?
Тя се поколеба, после взе в ръка и другата му ръка.
— Нали се запозна с дядо Лин?
Чен кимна — спомни си мъдрия белокос старец, който седеше мълчаливо в дъното на стаята, докато молеше за ръката на Уан Ти. Спомни си как очите на стареца следяха всяко негово движение.