Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
„Боя се, че развитието на разумните същества в областта на техниката няма да разреши проблемите, с които се среща биологичният интелект — посочва проф. М. Й. Маров от Московския институт за приложна математика към АН на СССР. — Да вземем филма на А. Кларк «Една одисея в Космоса през 2001 година», в който автоматът-компютър се бунтува срещу екипаж от хора!“ Що се отнася до времетрайността на цивилизацията, Маров е за 10 милиона години.
Лий повдига въпроса за социологията на контактите с извънземни цивилизации — 4 милиарда години развитие на живота и 2 милиона години живот на разумни същества са протекли добре, но „бяха достатъчни само 26 години — и развилата се през това време техническа атомна цивилизация ни изправи пред опасността от самоунищожение… Искам да напомня казаното от проф. Шкловски за цивилизацията, която живее и умира за един ден. Има някои признаци, които показват, че нашата планета може да се окаже в същата ситуация…“
Според проф. С. фон Хьорнер цивилизацията трябва да преодолее няколко критични момента: популационна експлозия, опасност от самоунищожение, генетична деградация, безвъзвратен застой (стагнация). Затова фон Хьорнер определя средната продължителност на живота на техническите цивилизации само до 100 000 години. Според него установяването на първия контакт може да изисква усилия в течение на 2000 до 6000 години, при което съобщенията ще се разменят на разстояние 1000–3000 светлинни години. И не е изключено за първата междузвездна връзка във Вселената някъде да се е дискутирало още преди 5 милиарда години. „Накрая бих искал да добавя, че междузвездната връзка може да има такова решававащо значение за развоя на цивилизацията, каквото речта за развитието на индивида.“
На третия ден е заседанието за астроинженерната дейност на евентуалните цивилизации. Говори проф. Ф. Дайсън от Принстън. Той формулира в шест точки своето схващане:
1. Да оставим философията, наблюденията ще ни тласкат напред.
2. При наблюденията трябва да търсим цивилизации с развита техника, ако те изобщо съществуват. Именно чрез техниката си те могат да привлекат вниманието ни.
3. Ако обществото е постигнало достатъчно развитие на техниката, то ще разполага с мощни инфрачервени източници. Те най-добре могат да посочат мястото на това общество.
4. Наблюдението не бива да се изолира от основната астрономическа дейност, защото това е пътят за откриване на интересни астрономически обекти. „Напълно подкрепям думите на Шкловски, че всеки обект трябва да бъде смятан за естествен, докато не се докаже неговият изкуствен произход!“
5. При търсенето на цивилизации обикновено изследваме планетите с благоприятни условия за живот, а забравяме за кометите. „Вземем ли веществата въглерод, азот, кислород, които се съдържат в зелената биосфера, достъпната биосфера на кометите ще бъде един милион пъти повече, отколкото на Земята. Оттук заключаваме, че в Слънчевата система кометите са най-вероятната родина на живота, но не днес, а по-скоро в бъдеще.“
6. В такъв случай, ако не само в Слънчевата система има комети, разстоянията между „оазисите на живота“ могат да бъдат равни само на една светлинна година. Затова трябва да преразгледаме начина, по който се опитваме да уловим сигнали от извънземни цивилизации. Би трябвало да търсим по-скоро изкуствени сигнали в радио- и инфрачервеното излъчване на мъглявините, отколкото в излъчването на отделни звезди.
На Дайсън са зададени редица въпроси: за евентуалното съществуване на комети в други планетни системи и планетите им в междузвездното пространство, за наблюдението на изкуствените сигнали и т. н. Изобщо не става дума за механизъм на хипотетичния кометен живот.
При търсенето на развити космически цивилизации трябва да имаме предвид, че не познаваме много от характерните им особености. Д-р Николай Кардашов предлага да се изследват отношенията между времето и пространството, и по-точно въпросът за колапса на свръхплътните обекти. В нашето пространство могат да съществуват особени места, които биха могли да бъдат вход към други временно-пространствени светове — това са така наречените черни дупки. Такива предположения са били изказани още преди три десетилетия.