Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
1. Ако се докаже, че Вселената е възникнала по съвсем различен от общоприетия начин, т.е. ако съществува друга космогония. Както е известно, според общата теория на относителността гравитацията не зависи от времето. Но някои космогонични модели поставят тези два фактора в зависимост. Ако се докаже верността на някоя от тези хипотези, съвременните физически закони ще загубят валидността си. Въпреки това днешните ни познания за гравитационната константа ни дават надежда, че други физически закони ще започнат да действуват на разстояние най-малко 1000 светлинни години от нас.
2. Физиката обсъжда така наречените редки случаи, чиято вероятност за реализиране е нищожна, но непредотвратима. Например според доста спорния модел на Фред Хойл на стационарна вселена атомите на водорода, макар и рядко, възникнат „от нищо“: за една година в 1 куб.км се появява един атом. Обяснение липсва.
3. И накрая ние не знаем дали досега познатите физически закони важат в някои крайни случаи, например при гравитационния колапс, или при други неизвестни досега космически процеси.
Но това, че физиката е една, не изключва няколко вида биология. Например могат да съществуват организми, живеещи на молекулно ниво, т.е. видими само с помощта на съвършен микроскоп. Гинзбург приведе няколко възможности за напълно различни разумни същества — възможности, които не отричат известните досега принципи на физиката. Еднаквият тип спектрални линии на елементите, които получаваме от всички звезди и галактики, потвърждава, физическите закони действително са едни и същи — твърди Голд. Но Саган му възразява: Да мислим, че днес познаваме всички физически закони — това е „интелектуален шовинизъм“! Може жителите на далечните светове да познават закони, които ние ще открием след много години! Морисън предлага да търсим цивилизации, подчиняващи се на същите физически закони, които познаваме и ние. Ако съществуват високоразвити цивилизации, които използуват непознати канали за връзка, те би трябвало да знаят как да установят контакт с такива „космически новаци“, каквито сме ние — отбелязва Хьорнер. Така, както възрастните могат да разбират децата и да разговарят с тях. Наистина не е изключено чуждите разумни същества да са определили някаква долна граница на интереса си към „новаците“. А къде сме ние, земните хора — под или над тази граница? Бихме могли да опитаме да установим това — разбира се, само експериментално.
„Дали няма други причини, поради които досега не сме успели да установим контакт с някоя цивилизация — недоумява Саган — Дали разумните същества не изпращат непознати сигнали, които достигат до нашата планета, а ние не разбираме? Нали жителите на Нова Гвинея например изобщо не подозират за съществуването на електромагнитните вълни, които пронизват и техния свят! Дали единствено електромагнитните вълни могат да бъдат мост между звездите? Нали и ние самите познаваме радиото едва от 75 години — какви ли предаватели ще имаме след още 25 години?“ „А ако приемаме сигнали от развити све-тове и не знаем за това? — питат други участници в бюраканската конференция. — Или ако ги приемаме и ги смятаме за никакъв вид природно космическо лъчене? А ако не съумяваме да различим излъчванията на някои звездни обекти от сигналите на извънземните разумни същества?“ Днес, когато познаваме пулсарите, разликата между двата типа сигнали е напълно заличена! Никой не може да отговори на тези въпроси. Всичко зависи от по-нататъшното развитие на науката и техниката. Кардашов обобщава дискусията: „Едновременното изучаване на проблема за извънземните цивилизации в няколко различни направления е неизбежно и необходимо“.
Предпоследният ден на симпозиума е определен за дебати върху най-подходящите начини за търсене на послания от разумни същества. Дрейк твърди, че днес единственото бързо, ефективно и икономично средство за установяване на подобна връзка е използуването на електромагнитни вълни. Сигналите на радиолокатор, намиращ се в центъра на огромната антена Аресибо в Пуерто Рико, могат да бъдат уловени от подобна апаратура, отдалечена на 2000 парсека или 6000 светлинни години. А за няколко години това съоръжение ще бъде усъвършенствувано така, че ще „се чува“ на разстояние около 20000 парсека, почти из цялата Галактика. Дрейк разглежда подробно честотата и методите на търсене на извънземен разум. В края на краищата без оглед на големите трудности и с помощта на съвременната изчислителна техника дълготрайното системно тьрсене ще бъде увенчано с успех.