Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Екзобиологът д-р Л. Мухин от Института за космически изследвания към АН на СССР заявява, че нито дефиницията на Лий за интелекта, обусловена от решаването на сложни ситуации от организма и социалния развой, нито характеристиката за значението на математическото мислене, направена от Крик, са напълно изчерпателни. „Нали познаваме низши организми, които могат да решават сложни ситуации, известни са ни и техни начини за съществуване, подобни на социалния живот. Да вземем например китовете, които имат мозък, по-голям от нашия. Никой не може да твърди, че тези същества притежават разум. С подобни аргументи трудно можем да стигнем до някаква точна дефиниция на интелекта.“
В края на дискусията много важни въпроси остават без отговор: Зящо на по-ранен етап от човешката история не са възникнали цивилизации? Защо те са възникнали само в определени части на света? Кога са се развили? Какво обуславя възникването и развитието на интелекта? И какво изобщо трябва да се разбира под това понятие? Въпроси, с които започва тази част от разискванията на заседанието. Ораторите не се съгласяваха с доводите на своите колеги, а само изясняваха гледищата си, привеждаха различни примери, но за обобщаването на развоя на дадена цивилизация очевидно ни липсват още твърде много познания.
С размяната на мнения логически е свързан и друг кръг проблеми, които най-вече интересуват чл.-кор. на AH на СССР Й. Шкловски. Какви са закономерностите в развитието на космическите цивилизации? Трябва ли всички те някога да умрат? И ако е така, каква ще бъде средната продължителност на живота им? За това можем да съдим само по „земния вариант“ на цивилизацията. Шкловски напомня всички тези въпроси в увода на своето изказване. „Мисля, че много развити цивилизации биха могли да нямат биологическа основа, по-скоро да се основават на компютрите и благодарение на това да се разпространяват в огромни пространства. Днес е съвсем ясно, че съществуването на биологични системи в системи, които владеят гигантски енергийни източници, ще бъде безкрайно трудно. В такава ситуация се сблъскваме с напълно нови перспективи.“
„Всяка цивилизация може да има критични моменти в своето развитие — смята проф. Дж. Плат. — Тя ще се справи с първото препятствие, но след него идва второ, трето, четвърто…И всяко от тях може да бъде непреодолимо, смъртоносно. Независимо от това някои цивилизации могат да се справят с всички опасности и да живеят 10 милиона или 10 милиарда години.“ Според американския физик времетрайността на технически развитата цивилизация е от 50 до 100 000 години. Но тя може да живее и само 5 години! Този гигантски диапазон най-добре илюстрира нашето колебание.
„Борбата за покоряване на природата е важен психологически мотив на прогреса — твърди проф. Г. Стент, вирусолог от Калифорнийския университет. — Днес в зависимост от техническото равнище, на което се намират, някои народи губят интерес към по-нататъшния развой и търсят пътища по-скоро за хармонизация с природата.“ Според проф. Стент пример за такова съзвучие са жителите на Полинезия, които са намерили „райски“ живот сред великолепната природа. Същевременно се наблюдава спадане на творческия ентусиазъм в САЩ — една от проявите на спадането е движението „хипи“. Дали внезапното намаляване на темпото не е обикновено явление? Дали това не е нормално и в космически мащаб, при което някои цивилизации ще тръгнат по „полинезийския път“? Много от участниците не са съгласни със заключенията на Стент.
Мински също отрича тази мисъл. Според него по-скоро ще продължим напред — по-машинния път, посочен от Шкловски. „Мисля, че след 80–100 години ще можем да създадем машини с огромен интелект.“ Ще има машини, които наведнъж ще могат да увеличават своя интелект 10 000 или 100 000 пъти.
Според думите на американския физик през последните 15 години паметта на нашите компютри се е повишила един милион пъти. „За едно или две десетилетия изкуственият интелект ще има такова тотално разпространение, че обществото ще трябва да реши дали ще го изхвърли във вселената, или ще има желание да продължи неговото развитие.“
Колко цивилизации съществуват в Млечния път? Саган обобщава дискусията. Ако пренебрегнем въпроса за времетрайността на цивилизацията, приблизително всеки 10 години в Галактиката възниква една нова култура. Ако приемем, че определени цивилизации имат изключително развита техника, така че не живеят само на родната си планета (както предполагат Дайсън, Мински и Шкловски), в Галактиката е възможно да има около един милион развити технически общества — приблизително по едно на 100 000 звезди.