Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
43
Градушката се превърна в пороен дъжд, но Еди зърна късчета синьо небе между отдалечаващите се на север облаци. Бурята скоро щеше да утихне, но дотогава щяха да бъдат мокри до кости.
Установи, че това съвсем не го притеснява. Не си спомняше откога не се беше чувствал толкова спокоен и толкова мокър. Знаеше, че това безумно приключение не е свършило. Дори подозираше, че току-що е започнало. Но днес бяха спечелили битката.
— Сузи, добре ли си? — попита той. Оправи полепналите по челото й коси и я погледна в черните очи. — Нарани ли те?
— Малко ме заболя, но съм добре. Мисля, че онази кучка Дета Уокър си остана непобедима шампионка по крайпътните забежки.
— Какво имаш предвид? Тя се усмихна дяволито.
— Нищо, вече няма значение… слава Богу. Ами ти, Еди? Добре ли си?
Младежът се заслуша, за да чуе гласа на Хенри, но не можа. Струваше му се, че е изчезнал завинаги.
— Много добре, дори превъзходно — отговори, засмя се и отново я прегърна.
През рамо видя онова, което бе останало от вратата — само няколко неясни линии. Дъждът скоро щеше да заличи и тях.
44
— Как се казваш? — попита Джейк младата жената с отрязани крака.
В същия миг осъзна, че беше изгубил панталоните си, докато се опитваше да избяга от Портиера, и придърпа надолу ризата върху гащетата си. Не беше останало много и от роклята на жената.
— Сузана Дийн — отговори тя. — Знам твоето име.
— Сузана — замислено повтори Джейк. — Надявам се, че баща ти не притежава железопътна компания, нали?
Тя погледна учудено за миг, после отметна глава назад и се засмя.
— Откъде го измисли, сладурче! Той беше зъболекар, който изобрети това-онова и забогатя. Защо ми задаваш такъв въпрос?
Джейк не отговори. Беше насочил вниманието си към Еди. Ужасът бе изчезнал от лицето му.
— Здравей, Джейк — поздрави го Еди. — Радвам се да те видя, човече.
— Здрасти — отвърна момчето. — Днес вече се видяхме, но тогава изглеждаше много по-млад.
— Дори преди десет минути бях по-млад. Добре ли си?
— Да. Няколко драскотини, това е всичко — отговори Джейк и се огледа. — Още не сте намерили влака.
Това не беше въпрос, а по-скоро констатация. Еди и Сузана си размениха въпросителни погледи, но Роланд поклати глава.
— Няма влак.
— А гласовете? Изчезнаха ли?
Роланд кимна.
— Отидоха си. Ами твоите?
— Също. Вече отново се чувствам добре. И двамата сме по-добре.
Всички се спогледаха едновременно, получили един и същ импулс, и когато Роланд прегърна момчето, неестественото самообладание напусна Джейк и той заплака. Беше изтощен и зарида като изгубено дете, страдало много и най-накрая спасено. Ръката на мъжа го прихвана през кръста и Джейк го прегърна през врата.
— Никога вече няма да те изоставя — обеща Роланд и от очите му потекоха сълзи. — Кълна се в името на дедите си. Никога не ще те напусна.
И все пак сърцето му, този мълчалив, бдителен, доживотен затворник на ка, прие тези обещания не само с радост, но и със съмнение.
Книга втора
Луд: камара изпотрошени идоли
IV. Градът и ка-тет
1
Четири дни, след като Еди го беше издърпал през вратата между двата свята и беше останал без джинси и с една маратонка, но не бе изгубил раницата и живота си, Джейк се събуди от нещо горещо и мокро, сгушило се до лицето му.
Ако предишните три сутрини беше усетил нещо такова, несъмнено щеше да събуди приятелите си с писъци, защото се тресеше от страх, а сънят му беше смущаван от кошмари с чудовището. В тези сънища джинсите му не се изплъзваха, а Портиерът го държеше здраво и го натъпкваше в неописуемата си паст. Зъбите му бяха остри като копия, охраняващи замък. Джейк се будеше от тези кошмари, трепереше и безпомощно ридаеше.
Треската беше причинена от паяка, който го беше ухапал по врата. Когато на втория ден Роланд видя, че състоянието му се е влошило, той поговори с Еди и после даде на Джейк едно розово хапче и обясни:
— Трябва да взимаш по четири всеки ден поне една седмица. Момчето го изгледа подозрително.
— Какво е това?
— Кефлет — опита се да изговори името Роланд, сетне с отвращение погледна към Еди. — Ти му го кажи. И досега не мога да произнеса тази дума.
— Кефлекс. Бъди спокоен, Джейк. Купено е от лицензирана аптека в добрия стар Ню Йорк. Роланд изпи няколко хапчета и е здрав като бик. Дори прилича на такъв, както виждаш.
Джейк беше изумен.