Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Извинявай, че ти го казвам, Емилито, но изобщо не разбирам за какво говориш — казах аз.
— Магическият преход означава да се прехвърли към двойника осъзнаването от всекидневния живот, с което разполага физическото тяло — отговори той. — Слушай ме внимателно. Именно осъзнаването от всекидневния живот искаме да преместим ние от физическото тяло към двойника. Осъзнаването от всекидневния живот!
— Но какво означава това, Емилито?
— Означава, че се стремим към трезвост, мярка, контрол. Изобщо не се интересуваме от безумия и някакви безразборни резултати.
— Но какво означава това в моя случай? — настоях аз.
— Ти се отдаде прекалено на чувствата си и не можа да прехвърлиш осъзнаването от всекидневието си към твоя двойник.
— А какво всъщност направих?
— Натовари двойника си с някакво непознато, неконтролируемо осъзнаване.
— Каквото и да ми говориш, Емилито, просто ми е невъзможно да повярвам във всичко това — казах аз. — И всъщност то си е направо невъобразимо.
— Естествено, че е невъобразимо — съгласи се той. — Но ако търсиш нещо въобразимо, тогава няма защо да стоиш тук, да се вкопчват в съмненията си и да ми крещиш. За теб нещо въобразимо е да се съблечеш и да вирнеш крака.
И той ме погледна с похотлива усмивка, от която ме побиха тръпки. Но преди да успея да се защитя, той промени изражението си и стана крайно сериозен.
— Да извлечем на повърхността двойника спокойно и хармонично и да прехвърлим върху него осъзнаването от всекидневния си живот — това е постижение, което с нищичко не може да се сравни — каза той тихо. — Да направиш това, е нещо невъобразимо.
— А сега да направим нещо съвсем въобразимо — промени тона си той. — Да отидем да закусим.
20.
Третата ми нощ в къщата на дървото беше като на къмпинг. Просто се пъхнах в спалния чувал, заспах дълбоко и се събудих на разсъмване. Много по-лесно ми беше и да се спусна долу. Бях хванала цаката как да движа въженцата и ремъците, без да си напрягам гърба и раменете.
— Това е последният ден от твоя преходен етап — съобщи ми Емилито, след като закусихме. — Чака те още много работа. Но понеже си доста работлива, няма да ти е толкова трудно.
— Какво имаш предвид под преходен етап?
— От последния път, когато разговаря с Клара, досега това за теб беше шестдневен преходен етап. Не забравяй, че ти прекара шест нощи на дървото, три от които в безсъзнание, а другите три — в осъзнаване. Магьосниците винаги броят събитията по три.
— И аз ли трябва да правя нещата по три? — попитах аз.
— Разбира се. Ти си наследница на Нелида, нали така? Продължаваш нейната приемствена линия. — Той леко се усмихна и добави: — Но засега ще трябва да правиш, каквото правя аз. Запомни, аз съм твоят водач, за колкото и дълго време да бъде нужно.
Като чух това, аз преглътнах притеснено. Когато Нелида бе включвала и мен в различните си твърдения, бях го приемала с известна гордост, но сега изобщо не ми допадаше, че пазачът ме присъединява към себе си.
Като забеляза притеснението ми, той ме увери, че сили извън контрола на когото и да било са ни събрали заедно, за да изпълним специфична задача. Затова сме длъжни да спазваме правилата, понеже именно по този начин се правят нещата в неговата магьосническа традиция.
— Клара подготви физическата ти страна, като те научи да правиш прегледа и поохлаби вратите ти чрез магическите движения — обясни той. — Моята работа е да спомогна за стабилизиране на двойника ти и после да го науча на „прикриване“.
Той ме увери, че никой освен него не би могъл да ме научи на „прикриване“ с двойника.
— Можеш ли да ми обясниш какво означава „прикриване с двойника“? — попитах аз.
— Разбира се, че мога. Но едва ли има смисъл да говорим за него, понеже прикриване означава да правиш нещо, а не да говориш за правене. Пък и ти вече знаеш какво означава това, понеже си го правила.
— Къде и кога съм го правила?
— Първата нощ, когато спа в къщата на дървото — каза Емилито, — когато едва не умря от ужас. В този случай разумът ти беше неспособен да се справи със ситуацията, така че обстоятелствата те принудиха да зависиш от двойника си. Именно твоят двойник ти се притече на помощ и те спаси. Той бликна през вратите, които страхът ти бе отворил широко. Аз наричам това „прикриване с двойника“.