Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
През последните дни на Шемшу, горещия сезон, Амеротке се бе приготвил да оповести конкретни истини. Седеше на тъмночервеното кресло на правосъдието, сложил ръце на облегалките му от акациево дърво, инкрустирани със сребро и злато. Облегалката се издигаше високо над него; над главата му бе опъната малка тента, от която се поклащаха пискюли. Седалката бе украсена със златен фриз с изображения на нападащи, изправени зелени кобри, бранители на фараона и на Египет. Краищата на облегалките и краката на този трон бяха изваяни във формата на озъбеното лице на Секмет, богинята-унищожителка.
Амеротке се бе подготвил изключително внимателно за събитието. Лицето и главата му бяха избръснати, беше облечен в най-великолепната си плисирана тога, с бродиран колан около талията. На гърдите му бе преметнат нагръдникът на Маат, целият обшит с изящни карнеоли и други скъпоценни камъни; на китките му имаше свещени гривни, а по скъпоценните му пръстени бяха гравирани изображения на символите на богинята. На табуретка до него лежаха боздуган и жезъл, които щеше да хване, когато произнася присъдата. На масичка вляво имаше купчина малки свитъци, приготвени от Пренхое, макар Амеротке да знаеше всичко, което му бе необходимо. И ето, той вдигна ръката си — сигнал, че заседанието е започнало. Асурал пристъпи, вдигна преградата на съдийската банка и я подаде на помощника, който бързо я отнесе настрани. След това с маршова стъпка приближи до Амеротке и спря точно пред него. Коленичи, поклони се и се изправи. Застана вляво от съдията и възвести:
— Ето върховния съдия Амеротке, Гласът на Божествената в Залата на двете истини! Това, което той прави, е благословено от боговете, за най-добро бъдеще на Божествената къща и на Царството на двете земи — той вдигна дясната си ръка и в този момент се чу силно и пронизително изсвирване на тръба. После се обърна, поклони се на Амеротке и зае позиция в дъното на съдебната зала.
Отляво на Амеротке, точно под широко отворения прозорец се бяха подредили писарите, седнали върху възглавничките си, с малки писалища пред тях, с приготвени пергаменти и наострени пера за писане. Като съзря развълнуваното лице на Пренхое, Амеротке се усмихна, после се обърна надясно и се вгледа в галерията за чакащите, където сигурно вече се бяха събрали повечето от тези, които бе призовал. Той вдигна ръка и Асурал излезе напред:
— Всички призовани тук трябва да чакат отвън.
Ени, първожрецът на Птах, вбесен от това повелително отношение, гневно изгледа Амеротке.
— Ваше Светейшество — поласка го Амеротке, — призовавам ви да изчакате отвън, ако обичате.
Асурал вече вървеше напред с няколко души от храмовата стража. Ени събра диплите на робата си, заметна ленения шарф около раменете си, после, следван от Хинкуи, Мабен и Минакт, напусна залата. Щом излязоха, Амеротке повиши глас.
— Само онези, които търсят правосъдие от фараона, могат да останат. Има ли някой, който търси правосъдие?
— Аз!
Кену, скрит до този момент в сенките, излезе напред и коленичи на възглавничката пред трона на Амеротке.
— Какво е името, с което те наричат? — попита Амеротке.
— Аз съм Кену — отвърна мъжът със силен, мощен глас. — Някога жрец в Храма на Птах, несправедливо обвинен в отравяне — останалата част от изявлението на Кену бе удавена в морето от възклицания, надигнали се от дъното на залата.
Това даде на Амеротке нужния повод. Той вдигна ръка.
— Капитан Асурал, да се опразни залата! Всички трябва да излязат отвън, с изключение на охраната и писарите, но никой да не напуска съда без моето разрешение!
Кену остана на колене върху възглавничката си. Щом съдебната зала се изпразни и утихна, капитанът на охраната донесе малка дървена масичка, на която постави две гърненца и махна капачетата им. В едното имаше черен, а в другото зелен туш. Амеротке се усмихна на Кену. Той беше разговарял накратко с бившия затворник за това какво предстои и го бе предупредил да не прибързва с нищо. Сега му каза да се оттегли навътре в сенките на колонадата. Щом бе готов, Амеротке даде знак на Асурал: