Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Доведете първосвещеника Ени!
Върховният жрец влезе отривисто, развявайки полите на робата си. Втренчил предизвикателен и гневен поглед в Амеротке, той коленичи на възглавничката пред трона му.
— Отец Ени — усмихна се Амеротке, — на масичката пред вас има две гърненца с туш, същите, които бяха използвани от тримата писари преди церемонията във вашия храм. Моля ви, изрисувайте очите си с тях.
Ени понечи да възрази.
— Моля ви — настоя Амеротке, — поне малко.
Върховният жрец сви рамене и използвайки пръста си, взе щедра порция от благовонното мазило и бързо го наплеска около очите си.
— Много добре — каза Амеротке и му посочи купчинка ленени кърпи. — Можете да почистите ръцете си.
Ритуалът бе повторен и с Хинкуи и Мабен. Двамата изглеждаха изненадани, но се подчиниха. Амеротке се напрегна, когато Минакт наперено влезе и зае мястото си. Молбата бе повторена още веднъж. Амеротке си даваше сметка, че Минакт е много съобразителен и хитър и със сигурност ще заподозре някакъв капан. Главният писар изгледа колегите си, протегна ръка напред и изведнъж се втренчи в гърненцата. Изглеждаше по-скоро объркан, отколкото разтревожен.
— Това не са същите гърненца! Това е невъзможно!
Амеротке затвори очи. Най-сетне! Една малка лъжа, едно малко объркване!
— Защо да е невъзможно? — попита той тихо и спокойно.
— Да — намеси се Ени. — Главни писарю Минакт, в задълженията ви не влизаха гърненцата с туша, поне не внасянето и изнасянето им.
— Защото след това ги измих — Минакт залиташе от една лъжа на друга.
— Но това не беше ваша работа! — каза Мабен.
Минакт мъчително преглътна, за да прикрие объркването си, после потопи пръсти в едно от гърненцата.
— Спомням си… — обади се Хинкуи. Той все още изглеждаше изтощен и бледен, и току притискаше с ръка стомаха си. Седнал на възглавничката си, той се обърна към Минакт, така че да го гледа в лицето. — Сутринта на церемонията всички отидохме да вземем тримата писари от стаята, където бяха оставени да чакат, в параклиса на божественото дете. Господарю Ени, спомняте ли си? Тръгнахме всички заедно. Минакт каза, че е изпуснал нещо там и се върна в стаята — Хинкуи въртеше пръстите си. — Нещо, което дори не съм смятал за важно, за да си го спомня, освен… — той се наклони, взирайки се в Минакт, — как така можахте да установите, че това не са същите гърненца с туш? И защо твърдите, че сте ги измили — би трябвало храмовата прислуга да свърши тази слугинска работа.
— Не съм! — Минакт направи най-лошия избор и съвсем влоши нещата. — Не съм! Обърках се! Не съм ги мил!
— Но вие казахте, че сте го направили! — отговори Ени.
— Да видим — намеси се Амеротке. — Когато аз посетих въпросната стая за чакане заедно с вас на този ден, тези гърненца бяха все още на масата. Какво точно направихте, отец Минакт? Махнахте ли ги, измихте ли ги? Ако слугата ги е взел, защо тези гърненца бяха там вечерта, същия ден, когато тримата писари умряха? — Амеротке се приближаваше до главното и последователно и настойчиво продължаваше да развива тезата си. — Вие ме уверихте, че изобщо не сте влизали в стаята, където тримата писари са изчаквали церемонията. Сега се оказва, че сте влизали. Изпуснали сте нещо там. Върнали сте се да го търсите. Помните как са изглеждали гърненцата с туша. Заявихте, че сте ги измили — той разпери ръце. — Каква е истината за всичко?
Минакт, вече напълно объркан, усещайки как втренчено го гледат колегите му, отново мъчително преглътна и седна, взирайки се в ястребовото лице на неумолимия съдия.
— Какво става? — повтори Амеротке. — По въпроса за малките гърненца. Как е възможно да ги помните толкова точно, отец Минакт?
— Защо набърквате тези гърненца? Нямате основание за това — Ени вече усещаше посоката на развитие на процеса и това го правеше открито враждебен.
— Нека да стигнем до същността на въпроса — каза Амеротке — за тези гърненца с грима за очи, използван от тримата писари. Кой отговаряше за доставката на зеления и черния туш?
— Минакт — отговори Ени. — Той е Майстор на ритуала. Той отговаря за грима, но би трябвало да възложи подобна задача на слугите. Тяхна грижа е и измиването на гърненцата след това.