Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Минакт — гласът на Амеротке стана ясен и внушителен, — вие сте тук, в този съд, за да бъдете обвинен. Убеден съм, че вие сте Рекхет, а този човек тук… — Амеротке даде знак на Кену, скрит в сенките отдясно, да излезе напред. Появата му предизвика истински ужас. Отначало жреците на Птах не го познаха, после Ени се надигна, но веднага седна отново и се поклони към съдията.
— Какво прави той тук? — извика Мабен.
— Той е Рекхет! — кресна Минакт. — Господарю съдия, как смеете да ме призовавате в този съд и да ми отправяте такива обвинения! Той е виновният и…
— Как смея ли? — извика му в отговор Амеротке. — Скоро ще ви представя доказателствата! Сега, тишина! — Той се наведе. — Вие сте константата, непроменливата величина, Минакт. Вие, както всеки един тук знае, сте изпратили тези гърненца на тримата писари, за да се приготвят. По вашето собствено признание по-късно вие сте ги махнали, уж за да ги измиете. Всъщност вие сте ги заменили със съвсем други гърненца. Отишли се да вземете писарите за церемонията. Когато групата е тръгнала, сте заявили, че сте изпуснали нещо. Върнали сте се в чакалнята, взели сте онези гърненца и сте ги заменили с онези, които аз самият видях. Оттук и объркването ви днес. Вие много добре знаете, че онези, които са съдържали отрова, са унищожени.
Високомерието на Ени се стопи. Скрил лице в ръцете си, първожрецът бе потънал в мислите си.
— Но, господарю съдия! — изхленчи Минакт.
— Ваше преосвещенство Минакт — отекна саркастичният глас на Амеротке. — Вие сте отговаряли според вашето собствено признание за тези гримове, затова сте толкова разтревожен…
— Не съм разтревожен, а просто объркан.
— Не, Минакт, разтревожен сте. И така, стигаме до втората смърт: тази на Хутепа — Амеротке се обърна. — Отец Мабен, вие държите ключа от сандъка с архивите. Искал ли ви го е някога Минакт назаем?
— Да, да, искал го е — кимна енергично Мабен, чието кръгло лице излъчваше безпределна уплаха. — Няколко пъти.
— Вие сте дали на Хутепа храмовите архиви, нали Минакт? Позволили сте й да ги държи при себе си и да ги проучва. Интересували са ви нейната линия на разследване и нейната версия. Тя е следвала същия път, който и вие, когато сте проучвали живота на човека, написал Ари Сапу.
— Нямали сте право да вършите това! — намеси се Ени. Лицето му бе плувнало в пот. — Храмова девойка да получи достъп до свещени документи? Защо?
— О, мисля, че разбирам защо — заяви Амеротке. — Хутепа беше красива, млада храмова девойка. А вие, свещенико Минакт, сте вдовец.
— Ерген съм — възрази той.
— Не, ще стигнем и до това — усмихна се Амеротке, — и то съвсем скоро. Хутепа ви е продавала благоразположението си и в замяна е заемала определени ръкописи.
— Какво доказателство имате за това? Това са пълни измислици!
— Не, това е истина — язвително натърти Амеротке. — Вие сте й позволили достъп до тях, тя е вземала, каквото е искала, а вие сте я наблюдавали и сте изчаквали.
— Какво намеквате? — тревожно го прекъсна Минакт.
— Слушайте! — Амеротке погледна към дъното на съдебната зала. Там беше останал само Асурал със своите подчинени от охраната, но отвън се дочуваше глъчката на хората, които обсъждаха странните действия на съдията. От лявата му страна насядалите писари също бяха смаяни. Някои дори бяха спрели да пишат и зяпаха с отворени уста драмата, която се разиграваше пред очите им. — Всички да слушат!
Писарите наведоха глави и стиснаха по-здраво перата си.
— Свещенико Минакт, ще ви изложа официалните обвинения срещу вас, след което ще имате възможност да отговорите. Вашият отговор ще бъде надлежно записан, но, уверявам ви, съдът ще пледира смъртна присъда в процеса, който ще последва. Ако бъдете намерен за виновен, ще бъдете осъден на най-мъчителна и ужасна смърт — Амеротке умишлено остави заплахата му да увисне във въздуха. — Преди петдесет години — започна той — един жрец-лечител от Храма на Птах, авторът на Ари Сапу, направил голямо и задълбочено изследване на отровите и извършил ужасяващи, отвратителни убийства из целия ни град. Бил заловен и екзекутиран, но оставил семейство. Вдовицата му вероятно е станала самотна отшелница, но те имали син, малко момче. Майка ви е била съкрушена и отчаяна жена. Тя е искала да скрие срама си, но преди всичко да ви предпази, затова ви е дала на някое добро семейство, двойка без деца. Сигурен съм, че храмовите архиви, ако, разбира се, не сте ги унищожили, ще докажат това. — Амеротке забеляза, че Ени кимна, като че ли и той знаеше нещо. — Покойната ви майка е била погребана в Долината на забравата. Единственото, което й оставил съпругът й и което властите не иззели, били Книгите на гибелта, Ари Сапу.