Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— И техните планове бяха разкрити?
— Да, от убития търговец — моя шпионин. Той е достигнал до онзи оазис и се е натъкнал на присъствието на морските хора сред либийците, рядко събитие дори в пристанищата, но толкова дълбоко в пустинята! Морските хора са били там, за да преговарят, както и да приберат първите плодове от плана на Наратуша. Търговецът е видял това и е избягал. Може би е бил проследен, но вместо да бъде хванат от либийците, е бил заловен от пясъчните жители: същата банда, която е заловила и Кену. Търговецът, разбирайки, че Кену е сънародник египтянин, му е предал информацията. Нашият кавалерийски отряд е устроил засада на тези пясъчни жители, търговецът е бил убит, а Кену е приел неговата самоличност и се е върнал в града. Подозирам, че той е възнамерявал да използва тази информация, за да я замени и да сключи сделка срещу нея с Божествената, но когато започнаха отравянията, е решил да наблюдава и да изчака.
— Какво ще направи Божествената сега?
— Що се отнася до Кену — Сененмут разпери широко двете си ръце, — вие трябва да направите това, което е нужно, господарю съдия! Аз ще инструктирам меджаите, царските отряди, да не говорим пък за „очите“ и „ушите“ на фараона, да преустановят издирванията си. Колкото до либийците, Божествената ще ги покани на банкет. Ще ги ласкае и ще ги манипулира. Накрая ще каже, че договорът не е правилно и докрай ратифициран заради смъртта на онези трима писари. Във всеки случай тя ще обяви, че е размислила и вече иска към договора да се добавят нови клаузи, най-важната от които ще бъде тази, че ако либийците станат приятели на фараона, нейните врагове трябва да бъдат и техни врагове.
— Морските хора — усмихна се Амеротке. — Тя ще изисква да няма търговска дейност, договор или съюз, писмен или вербален, между либийците и морските хора.
— Точно така — съгласи се Сененмут. — Тя, освен това, ще настоява Наратуша да я информира защо са им нужни толкова много злато, сребро и скъпоценни камъни, за какво ще ги използват.
— А либийските вождове? — попита Амеротке.
— О, те ще бъдат направо втрещени. Ще промърморят някакви благодарности за прекрасния банкет и ще помолят да им се даде време за размисъл. Хатусу ще отговори, че са нейни гости. Ако пожелаят да стоят още четиридесет дни в Тива, пак ще бъдат добре дошли. Наратуша ще трябва да се съгласи с това от любезност и уважение към своя домакин. После ще се оттегли в покоите си. Ще бъде бесен. Амеметите така и не намериха затворника, а сега ние вече знаем какви пъклени планове кроят либийците. Времето ще минава. Наратуша ще заяви, че има някакви проблеми у дома и ще иска да си замине. Хатусу ще се съгласи, но ще изтъкне, че засега мирният договор е замразен, докато не бъде надлежно подпечатан и ратифициран с включените допълнителни клаузи. Тя ще настоява Темеу да бъде оставен като заложник, като повери съдбата си на провидението, с други думи, докато открием името на предателя, с когото е заговорничил. Разбира се, тя ще изисква и сътрудничеството на либийците за откриването на кавалерийския отряд, изчезнал в западните Червени земи. Подозирам, че това ще отвори много работа на Наратуша за следващите две години. Той ще се върне при племената си, покрит с позор и безчестие, и няма да може да погледне хората в очите. Е, а другите дела? — добави бързо Сененмут. — Отравянията?
— Не знам — отговори Амеротке. — Досега имам само теории и почти никакви доказателства. Мисля, че накрая ще трябва с хитрост и измама да хванем убийците. Ще призова всички в моя съд в Залата на двете истини. Ако Маат е с мен, истината ще бъде разкрита и виновният — справедливо наказан.
Тринадесета глава
Хру утча мету: денят на правдата
Три дни по-късно Амеротке отиде до съда в Залата на двете истини в храма на Маат, в центъра на Тива, Града на Скиптъра. Зад залата се бяха струпали любопитни хора, които се чудеха на какво ли ще е посветена тази специална сесия на съда. Междувременно се възхищаваха на изрисуваните колони и пилони на залата, със спирали от тъмнозелено и светлосиньо, с лотоси със златни листа, гравирани по основите им, със стилизирани сребърни орнаменти по акантите и пурпурни гроздове по капителите. Те се дивяха на мраморния под, така полиран и блестящ, че хората имаха чувството, че вървят по вода. Толкова чисто бе отражението, че блестеше като огледало и улавяше цветята, пеперудите и птиците, изрисувани по тавана. Залата на двете истини беше красиво, но и справедливо място. Маат, богинята на истината, можеше да бъде видяна навсякъде. Стенните рисунки й отдаваха почит в най-различни пози и роли, които й се приписваха: красива млада жена; Божествена принцеса, стояща сама или коленичила пред баща си Ра; съдия в Залата на претеглянето на душите до бога с глава на чакал Анубис и до зеленокожия Озирис, в деня, в който тя и другите божествени същества се събират, за да решат окончателната съдба на душата; принцеса войн, поразяваща разрушителите, тварите от подземния свят, носещи такива прозвища като Поглъщача на изпражнения, Лакомия за плът, Пияча на кръв, Трошача на кости; хванала в ръка везните на справедливостта или протегнала Великото перце на истината58. Рисунките имаха определена цел — не само да възхваляват Маат, а да напомнят на всички, които идват тук, че това е мястото, където фараонът въздава своето правосъдие; мястото, където истината се установява и се оповестява, за да я чуят всички.
58
Всъщност в митологията тя самата е не само богиня, а концепция за истината и се олицетворява с въпросното перце, което се поставя на едното от двете блюда, за да може истината да натежи над лъжата. — Б.пр.