Войната на завоевателите

Тримата излязоха на улицата.

— Сигурно осъзнаваш на какъв риск се излагаме тук — промърмори Кавана, докато крачеха по тротоара към мястото, където бяха оставили колата.

— Е, чак пък риск. — Бронски повдигна рамене. — Може да отговарям за мрачанските операции, но не съм идвал на Мра от няколко години. Освен това за тях е доста трудно да различават хората един от друг. Също както и за нас да различаваме мрачанците, между другото.

— Но за какво беше всичко това? — попита Колчин.

— Главен посланик Валойтаджа — обясни Бронски — е водещият мрачански експерт по чужди култури. Неговото загадъчно и необяснимо изчезване може да се окаже нишката към играта, която са подхванали мрачанците.

— Защо да е загадъчно? — попита Кавана. — Доколкото си спомням, медитиращият отдих е нещо съвсем естествено за мрачанския бит.

— Така е — съгласи се Бронски. — Само дето се провежда веднъж годишно. При Валойтаджа това бе едва преди три месеца.

— Ясно — рече Кавана. — И сега какво? Ще дърпаме конеца, докато се развие кълбото?

— Ще ми се да не действаме толкова припряно — рече Бронски. — В девет от десетте случая, когато задърпаш някоя нишка, тя се къса. Нека първо да проверим накъде води. Ще започнем с тези трима роднини и ще се опитаме да разучим къде може да е Валойтаджа.

— Само за момент — спря го Кавана, загледан в надписа върху монитора на витрината, покрай която минаваха. На десетина различни езика се съобщаваше, че това е информационен център за гости. — Почакайте ме тук, веднага се връщам.

Върна се след две минути.

— Да не си ги питал къде е Валойтаджа? — подсмихна се подигравателно Бронски.

— Не, не стигнах чак дотам — отвърна Кавана. — Хрумна ми обаче, че ако мрачанците осъществяват някакъв таен план, той би изисквал просторна и сравнително изолирана територия. Ето защо взех всички най-нови туристически брошури.

— Не е зле — захили се Бронски, докато разглеждаше брошурите. — Никак не е зле. Колчин, ти карай. Връщаме се на кораба.

Вече бяха напуснали столицата и се приближаваха към космодрума, когато Бронски вдигна глава от брошурите.

— Браво, Кавана — заяви той с мрачно задоволство. — Ето какво ни трябва: Пувкит Тру Кай — Градината на Лудите скулптури или още: на обезумелия каменоделец. Преди два месеца е била обществен парк.

— И внезапно е затворена за освежаване? — попита Колчин.

— Не чак толкова очевидно — отвърна Бронски. — Все още е в списъците, само че на грешен адрес.

— Я повтори — обади се Кавана.

— Променено е местонахождението — рече Бронски. — Това, което сега наричат Градина, е само малка група от скални образувания на двеста километра северно оттук. Достатъчно близо до истинската градина, та онези, които знаят за нея, да не забележат разликата и достатъчно далече да не подушат какво става там.

— Какъв ще е следващият ни ход? — попита Кавана.

— Ще идем да проверим какво става в Градината, разбира се — отвърна Бронски. — Я да погледна… — Той се порови из компютъра. — Ще вземем кораба до Дувремром — около три часа полет. После още три часа с кола под наем и сме там.