Стъкларят от Мурано

Май французите крадат всичките си идеи от Венеция. Откраднаха дори мен.

Когато седна и зачака, се запита за пореден път защо Дюпармьор бе избрал да се срещнат точно тук — в едно почти пълно копие на мястото от първата им среща. Дюпармьор отдавна бе започнал просто да ходи на гости на Корадино или да разговаря с него в самия кралски дворец. За колегите му не беше тайна, че Дюпармьор е неговият защитник и че именно чрез него стъкларят разполагаше с още по-велик патрон — самият крал Луи XIV.

Може пък да се налага да обсъдят нещо от по-деликатно естество, което изисква по-уединена атмосфера. В крайна сметка бе изминала почти година, откакто Корадино бе пристигнал във Франция, което означаваше, че бе крайно време да му доведат Леонора. Бе доказал предостатъчно лоялността си и не възнамеряваше да отстъпва по въпроса за Леонора. Мислеше за нея всеки ден и как най-сетне двамата ще бъдат заедно. Представяше си как държи сладкото й лице в ръцете си, как тя тича и си играе из градините на двореца или как допират пръстите си по техния специален начин — и този път без решетката на сиропиталището между тях. И сега, несъзнателно, Корадино разпери пръсти в звездата на копнежа — почти усещаше малките й възглавнички опрени в неговите закоравели, гладки пръсти.

Надявам се да не ме е забравила. Нямам търпение да я видя!

Усети как нечий гръб се опира о неговия. Усети и костите на гръбнак под покрова от фино кадифе. Дюпармьор.

— Защо тук? — попита Корадино.

— Защо пък не?

Но гласът не беше френски. Не на Дюпармьор. А с перфектното, аристократично лустро на венецианец. И така, както бе сторил преди година в кантина „До Мори“, сега Корадино също погледна в страничното огледало. И сърцето му спря.

— Приемете извиненията ми за тази нетрадиционна среща — изрече спокойно посланик Балдазар Гилини. — Но тъй като и без това вече сме се срещали, помислих си, че подобна празнична обстановка няма да ви обиди. Спомняте ли си срещата ни?

Корадино преглътна. Мислите му пърхаха като пеперуди в бутилка. Но не трябваше да се издава.

— Доколкото помня, беше в кралския дворец, Ваше Превъзходителство.

— Да, тогава също. Но и преди, много преди това. В Арсенала. Вие бяхте с баща си. Той ратифицираше търговско споразумение с Дарданелите. Шафран, нали така беше? Или сол? Простете паметта ми, но подробностите от този случай ми се губят. Все пак помня баща ви — благороден човек беше Корадо Манин. За ваш късмет, физически вие приличате на него. За ваше нещастие обаче — тук посланикът изсумтя презрително, — сте взели и неговата склонност за измяна към Републиката.