Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
— Носят късмет, особено на мъжете. — Трябваше насила да откъсне погледа си от крака й. — Вълците също са символ на силно сексуално желание.
— Как така? — Сейчан кръстоса крака, за да продължи да го разсейва.
— Вълкът убива повече, отколкото може да изяде. Според нашите легенди Бог заповядал на вълка да изяжда по една на всеки хиляда овце. Вълкът обаче го разбрал грешно и изяждал по една от всеки хиляда овце, които убивал.
Грей усети завистта в думите му. А може би и заплаха.
Батухан демонстративно си погледна часовника.
— Може би трябва да свършваме, тъй като става късно. А имам и друга работа.
„Убеден съм“.
Пиърс бързо приключи с деловите въпроси и се сбогува. Щом се отдалечиха от кабинета, пъхна в ухото си миниатюрна слушалка.
— Мислиш ли, че успяхме да събудим достатъчно подозренията му с всички тези приказки за вълци? — прошепна му Сейчан.
Грей съвсем скоро получи отговор на този въпрос. Чу Батухан да разговаря със секретарката си и да отменя останалите си ангажименти. После вдигна телефона и гласът му придоби по-сурови заповеднически нотки.
— Заминавам извън града. Докато ме няма, охранявайте стоката в склада. Денонощно.
Грей направи на Сейчан знак с палец нагоре.
Беше предполагал, че ще успеят да го разтревожат достатъчно, за да ги отведе при откраднатите реликви, но и това вършеше работа. Според информацията на Кат за имотите на монголския министър той притежаваше само един склад в столицата.
На улицата Грей спря такси. Бързо прекосиха града, който представляваше странна смесица от пищни монголски дворци, правоъгълни сгради от съветско време и ведри будистки манастири. Над всичко това висеше мъждива пелена, образувана от мръсния въздух и смога.
Пиърс се отпусна на седалката до Сейчан, пъхна ръката си в нейната и нежно й прошепна в ухото:
— Случайно да ти се пълзи по канали?
Тя се усмихна.
— Винаги си знаел как да накараш едно момиче да се почувства изключително!
16:28 ч.
Слънцето се спускаше ниско над хоризонта. Сейчан стоеше до Грей, който повдигна капака на отвор, водещ към топлофикационните тунели под най-студената столица в света. От недрата на града блъвна топъл въздух.
Заедно с него долетя тиха песен като от далечен детски хор.
Звучеше смущаващо мило — идвайки тъкмо от този душен подземен свят.
— Там долу живеят хора — каза Пиърс.
Сейчан беше прекарала достатъчно време в такива скривалища, за да избяга от студа и да търси компанията на други бездомни деца. При високата безработица в Улан Батор по време на прехода от комунизъм към демокрация през цепнатините пропадаха много хора, включително деца.
Грей се спусна пръв. Действията им останаха незабелязани в сенките на недалечния жилищен блок. Намираха се само на няколко преки от целта си. Кат беше успяла да открие схема на склада в общинския архив на Улан Батор. Оказа се, че тунелите водят точно под сградата и че могат да проникнат в нея по топлопроводите.
Сейчан заслиза по стълбата и ясният студен ден моментално се смени с топъл мрак. С всяка следваща скоба ставаше все по-горещо, почти непоносимо. А после усетиха всепроникващата смрад на боклуци и изпражнения.
Пиърс включи фенерчето си и скочи на пода.
Сейчан го последва и се приведе ниско, след като едва не се изгори на една от тръбите на тавана. Извади своето фенерче и плъзна лъча по проходите, които се разклоняваха в четири посоки. В единия зърна припряно движение, проблясък на дребно уплашено лице.
След това — нищо.
Дори песента беше стихнала.
Предполагаше, че властите редовно претърсват тунелите и пращат децата в домове за малолетни престъпници, които едва ли бяха по-добри от севернокорейския лагер.
„Нищо чудно, че бягат“.
— Натам — каза Грей и тръгна в посоката, където трябваше да е складът.
На два пъти се наложи да се консултират с картата. Накрая Грей махна на Сейчан да спре.
— Следващата стълба би трябвало да води до склада. Ще можем да се възползваме от елемента на изненада съвсем за кратко и нямаме представа колко охранители ще заварим там.
— Ясно.
„С други думи, действай бързо“.
Сейчан намести очилата си за нощно виждане. Грей също носеше такива и с тях приличаше на насекомо с изпъкнали очи.
Тя му даде знак да тръгне пръв — по-нататък трябваше да пълзят на четири крака. Докато Пиърс се отдалечаваше, Сейчан усети, че нещо я хваща за глезена.
Тя се завъртя с пистолет със заглушител в ръка.
И се озова пред десетинагодишно момиченце с леко дръпнати очи и широки скули, сякаш огледален образ на собственото й минало. При вида на оръжието детето се присви.