Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Докато се надвесваше над чекмеджето, забеляза под бюрото малък войнишки сак. Дръпна ципа и видя черепа и подвързаната в кожа книга. Облекчен, той метна сака на рамо и вдигна ковчежето под мишница. Беше тежко и неудобно за носене, но така едната му ръка оставаше свободна за пистолета.
Погледна през прозореца. Димът долу започваше да се разнася.
Търсенето му беше отнело прекалено много време.
Грей открехна вратата с крак и зърна двама мъже. Тичаха нагоре по стълбището към него, въоръжени с автомати, под цевите на които бяха монтирани фенерчета. Долу се водеше престрелка — Сейчан държеше останалата част от склада под контрол.
Взел светкавично решение, той смъкна очилата за нощно виждане, втурна се обратно при бюрото, дръпна най-долното чекмедже, извади вълчата маска и я нахлузи на лицето си. После отново грабна пистолета от бюрото. Тъкмо навреме — вратата зад гърба му се отвори с трясък.
Докато се обръщаше, двамата мъже нахлуха вътре, опрели прикладите на автоматите в раменете си. Лъчите на фенерчетата им го заслепиха, но видът на вълчата маска ги сепна и страхът от нейния загадъчен собственик ги накара да се забавят за миг.
Пиърс се възползва от това и изстреля по един куршум в главите им.
Още докато се свличаха на пода, той ги прескочи и спря само колкото да вземе оръжието на единия. Все още с маската на лицето, Грей изхвърча навън, плъзна се надолу по парапета и тежко се приземи сред разнасящия се дим на долния етаж.
Ниско приклекнал, той се втурна напред. Насреща му изневиделица изникна един от охраната.
Мъжът се облещи, когато от пелената дим изплува призракът на вълчата глава. Пиърс стреля от упор и го преряза през гърдите.
И едва тогава осъзна защо някой изобщо е тичал срещу него.
Водилата се допреди малко престрелка беше утихнала.
Мъжът явно се бе опитвал да избяга.
Завари Сейчан там, където я беше оставил. Стоеше на едно коляно, поразрошена, ала невредима. Тя се завъртя към него и за малко да го застреля.
Пиърс смъкна маската и я захвърли на пода.
Сейчан му се намръщи.
— Наистина трябва да престанеш да се маскираш, Грей. Действа ти адски нездравословно.
— Не се бой, идния Хелоуин ще гледам да не си въоръжена.
16:52 ч.
Сейчан помогна на Грей да спуснат увитото в одеяло ковчеже и сака в топлопроводите. Докато стоеше на пост в разнасящия се дим, не забеляза никого — оцелелите охранители очевидно бяха избягали.
Тук имаше кашони с облекло, електроника, авточасти, дори бебешко мляко. Изглежда, Батухан се занимаваше с най-различни дейности, сред които да трупа хранителни стоки в град, в който мнозина гладуваха.
Сейчан се вмъкна в отвора след Грей и се озова обратно в жегата и вонята.
Пиърс вдигна ковчежето и запълзя напред, а тя нарами сака.
Стигнаха до един страничен тунел и Сейчан зърна познато лице. Спря, смъкна очилата си за нощно виждане и ги подхвърли натам. Щяха да са безценни за момиченцето, опитващо се да оцелее в този ад. Ала детето не беше само.
Зад рамото му шаваха още сенки. В столицата навярно имаше стотици малки бездомници.
Сейчан посочи назад към стълбата, към богатството горе, което в момента никой не охраняваше.
— Ði! Hãy! Nó là an toàn! — извика им тя. „Вървете! Взимайте! Няма опасност!“
И след като не можеше да направи нищо повече, тръгна след Грей.
Навярно не беше в състояние да промени света, но поне за кратко можеше да направи тази частица от него малко по-добра.
21.
19 ноември, 17:00 ч. местно време
Планината Хентий, Монголия
Джейда и другите напуснаха царството на здрача и се озоваха на ярка светлина.
До залез оставаше по-малко от час и те бързо се бяха изкачили по гористия склон на планината. Върхът се къпеше в последните слънчеви лъчи, които се отразяваха в снежните преспи и леда. Гората под тях, смесица от брези и борове, потъваше в дълбоките сенки на спускащата се над низините нощ.
Зловещ вой на вълци приветстваше залеза, придружаван от кънтящо ехо. Вълчият зъб очевидно не носеше това име само заради формата си, а и заради тези страховити обитатели на склоновете му.
Зад гората се простираше планинската поляна, през която бяха минали. Изглеждаше непостижимо далече.
„Не е за вярване, че сме толкова високо“.
Стори й се, че зърва движение в покрайнините на тъмната гора, но докато напрегне очи, там вече нямаше нищо.
„Сенките си правят шеги със зрението…“
Дънкан продължаваше да се вслушва в горския хор.