Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Антийският нобилитет, натоварен с управлението на Ванаи, се беше събрал в бившия параклис. Седяха на същите места като първия път. Мнозина явно бяха вдигнати от леглата. Джори Калиам също беше тук, челото му — навъсено. Госпи Алинтот стоеше най-отзад, със скръстени ръце и вирната брадичка. Сигурно си мислеше, че ще му потърсят сметка за вчерашния бунт. Гедер зае мястото си, но не седна, а остана прав.
— Господа — започна рязко. — Извинявам се за ранния час и ви благодаря, че дойдохте. Мой дълг и привилегия, като лорд-протектор, е да ви водя в това, в този наш последен ден тук, в град Ванаи.
Замълча за миг, докато думите се слегнат в съзнанието на хората. Видя как очите им се оживиха. Видя как объркване смекчи гримасите и сведе главите им. Видя всичко това и кимна.
— До залез-слънце искам да сте извели хората си пред градските порти, готови за поход към Камнипол — продължи той. — Храната не достига, така че имайте грижата да се запасите най-вече с хранителни продукти и тогава да товарите плячка. Целта на упражнението не е да опоскаме града за довиждане.
— А тогава каква е? — провикна се Алберит Маас.
— Не ме прекъсвай, Маас. Все още аз командвам тук. Сър Алинтот, би ли се погрижил шлюзовете да бъдат затворени? Мисля да оставим каналите сухи. Уличните порти също ще трябва да затворим.
— Кои улични порти?
— Железните порти при излазите на улиците.
— Да, сър. Това го знам. Питах кои от тях искате да затворим?
— Всичките. Лорд Калиам, вашата задача е да охранявате портите на крепостната стена. Никой не трябва да влиза в града и никой освен нас не трябва да излиза. Изключително важно е никой да не избяга.
— Напускаме града, така ли? — попита Маас.
— Стигнах до неизбежното заключение — каза Гедер, — че политическата обстановка в кралския двор обрича на провал дългосрочното управление на града. Всички вие знаете какви усилия положи сър Клин, както и до какво доведоха те. Запознах се подробно с историята на Ванаи. Знаете ли колко пъти градът е бил антийско владение? Седем. Най-дълго сме се задържали тук по време на кралица Естея Трета, десет години. Най-кратко Ванаи е бил наш по време на Междуцарствието — само три дни. Във всеки от седемте случая градът е бил отстъпван като част от международни спогодби или е бил жертван в преследване на някаква друга цел. Което означава, че Ванаи винаги е бил разменна монета. Предвид ситуацията в Камнипол същото е на път да се случи и сега.
— Той пък какво знае за ситуацията в Камнипол? — измърмори някой достатъчно високо, за да го чуе Гедер, но не толкова, че забележката непременно да изисква отговор. Гедер се престори, че не го е чул.
— Дългът ми като лорд-протектор не е към града, а към Антеа. Ако смятах, че по-нататъшното ни пребиваване тук ще е от полза за короната, щях да остана, аз, както и всички вие. Ала историята показва, че този град е струвал живота на немалко достойни мъже, без да донесе трайни предимства на Разсечения трон и без значение кой е седял на въпросния трон. В качеството си на лорд-протектор, назначен от лорд Терниган в името на крал Симеон, стигнах до заключението, че управлението на окупирания Ванаи винаги ще е на загуба. Че разходите винаги ще са по-големи от приходите за короната. Същото написах и на крал Симеон — писмо, в което излагам основанията си за този ход. Куриерът вече препуска по драконовите пътища към столицата.
— Значи просто ще си тръгнем? — каза Маас. Беше бесен. — И ще поднесем града на онзи от враговете ни, който се окаже най-близо?
— Не, разбира се — каза Гедер. — Ще го изгорим.
Ванаи загина по залез-слънце.
Ако хората се бяха досетили, ако бяха проумели мащаба на угрозата, малкият бунт на площада щеше да е нищо в сравнение с общонародния гняв. Ала въпреки пресушаването на каналите, въпреки охраната на градските порти и въпреки сухите дърва, въглищата и маслото, които антийските войници струпаха по улиците, на ванайците изобщо не им хрумна, че ги чака нещо повече от показно възмездие за камъка, уцелил Гедер по главата. Най-много да изловят малка част от бунтовниците и да ги изгорят на клада. Нямаше да е първата публична екзекуция, на която градът бе ставал свидетел. Ванайците се досетиха какво става чак когато антийските завоеватели напуснаха града, а тогава беше твърде късно.