Първият гроб отдясно

Очевидно нямаше да спечеля наградата Любимка на годината в клуб „Кюфтенца“. Въпреки че го прикриваше умело, Прайс беше ядосан. Насили се да запази спокойствие и седна обратно зад бюрото.

— С какво точно доказателство разполагате? — попита с леден тон.

Забих поглед в чантичката си и после го насочих обратно към него, като се надявах да не прекалявам с играта на нерви. Целта беше да купи това, което продавах, не да му го натикам в гърлото.

— Имам флашка, която получих от работодателя си. Адвокат, застрелян преди два дни. Според него, в нея се съдържа всичко, което е нужно, за да бъде пратен Бени Прайс, тоест вие, зад решетките.

Прайс се отпусна. Ъгълчетата на устата му потрепнаха. Знаех, че флашката е у него. Може би щеше да бъде достатъчно глупав да…

Той отвори чекмеджето на бюрото си и извади въпросната флашка.

— За тази тук ли говорите?

Да. Беше точно толкова глупав. Докато в себе си танцувах, външно започнах да показвам признаци на паника. Ейнджъл и Зюсман повдигнаха палци за поздрав зад гърба на Прайс. Камерата записваше.

— Сега мога ли да ида да гледам стриптийзьорките? — попита Ейнджъл.

Изскърцах със зъби и го стрелнах бързо с поглед, като междувременно продължавах да дишам дълбоко. Прайс ми отправи една от онези усмивки на превъзходство, типични за бос на мафията или директор на старчески дом. Зюсман отстъпи назад с гневен поглед, вперен в него.

— О, за малко да забравя — рече Ейнджъл, втурна се към мен и откопча най-горното копче на прекалено впитата ми блуза, давайки на Прайс и, да се надяваме, на камерата добър изглед към моето деколте. Погледът на Прайс мигом се насочи натам. Опасност и Уил Робинсън. Първокласно разсейване. Когато погледна обратно нагоре, като по чудо няколко кичура се бяха изплъзнали и бяха обрамчили лицето ми.

Побутнах нервно очилата си.

— Мога да ви уверя, че това не е същата флашка. — Прекарах език по устните си и добавих: — Той ми даде флашка… Убедена съм в това… Каза, че на нея има доказателства…

— Може би не ви е дал правилната — предположи любезно Прайс.

— Това не е възможно. По бюрото му непрекъснато има безброй такива, но…

— Честна дума, малка красавице, моят човек взе тази директно от адвокатчето. Секунди след смъртта му.

Малка красавица ли? Какво бях аз? Състезателен кон ли? Човек би помислил, че някой, който е заобиколен от красиви жени по цял ден, би измислил нещо не толкова банално.

Докато давах всичко от себе си, за да се хипервентилирам, без всъщност да го правя наистина, Прайс се изправи, заобиколи бюрото си и се наведе към мен. Донякъде си мислех, че го прави, за да се наслади на новата си жертва, така както би наблюдавал как увеличително стъкло изгаря мравка, но по-голяма част от мен беше убедена, че всъщност искаше да хвърли поглед на момичетата.