Първият гроб отдясно

— О, нима? — рече той и направи знак на служителя да излезе.

Изчаках го и добавих:

— Така и не ти казах всичко.

— За какво говориш? — попита той още по-озадачен от преди.

— Аз съм различна, знаеш това. Но не съм ти казвала точно колко съм различна.

— Добре — предпазливо продума той. — Колко точно си различна?

Не можех да си представя как бих донесла някаква полза, ако кажех на чичо Боб, че съм жътвар на души, а Рейес е син на Сатаната. Някои неща е по-добре да си останат премълчани.

— Да кажем просто, че съм по-различна, отколкото си представяш и че част от Рейес е свръх-свръхестествена.

— Коя част?

— Свръх-свръхестествената част.

— Нужно ми е нещо повече, Чарли — изрече той строго и направи крачка към мен. — Трябва да обясниш това.

Приседнах на стола на охраната със скован гръб и здраво стисната челюст. Та как можех да обясня дематериализирането на човешко тяло? Ако наистина това се бе случило.

В този момент влезе Нийл Госет. Първо погледна мен, а после направи извинителен жест към чичо Боб, сякаш споделяхме тайна с него. Всъщност така си и беше, само дето той не знаеше всички подробности.

— Господин Госет — каза чичо Боб и му протегна ръка.

— Детектив — отвърна Нийл и двамата се здрависаха. — Нещо ново?

Чичо Боб погледна към мъжете отзад и отговори:

— Нищо съществено.

И Чибо, и Нийл знаеха достатъчно, за да бъдат опасни. Но нито един от двамата не знаеше цялата история. Питах се колко дълго бих могла да отбивам въпросите им. И бездруго през последната седмица бях разкрила повече за себе си, отколкото през целия си живот. В известен смисъл имаше освобождаващ ефект, но беше и рисковано да поканя толкова много хора в своя свят. Бях го правила преди. И бях си платила скъпо.