Разкриването на Атлантида

Нещо което фае винаги са се стремели да избегнат.

Разбира се, елфът го разбра. И оголи зъби в нещо, което, изглежда, бе замислено като усмивка.

– Разбира се. Всяка наследница на Диана е моя вероятна спътница.

Алексий издиша шумно и промълви нещо, което звучеше като: „Хайде пак!“, но тя го предупреди с поглед и той не се хвана в капана на елфа.

– Това е брат ми – продължи спокойно Рийс и посочи към плажа зад тях.

Грейс знаеше, че не бива да се хваща на този номер, затова просто му се усмихна.

Но когато Алексий погледна през рамо, тялото му се напрегна. Тя се обърна и съзря огледален образ на Рийс. Само че този бе с тъмна коса, излъчващ студенина и високомерие, докато Рийс беше светлокос и поне се опитваше да остави впечатление за съблазнителна топлина.

– Тази едва ли си струва – обади се новодошлият, като хвърли един презрителен поглед към тялото на Грейс. – Тези човеци са ужасяващо грозни, не мислиш ли?

Тя сви рамене. Нямаше какво да каже, за да се защити. В сравнение с женските елфи, вероятно приличаше на крастава жаба. Ефирната им красота бе непостижима за човешката раса.

– Това е Кал‘андел – представи го Рийс и брат му закрачи напред, като черната му коса се полюшваше зад него.

Заедно двамата елфи бяха като художествена изложба. Светлината и нейният негатив. Само че и двамата притежаваха онзи коварен, преценяващ поглед присъщ за царствени особи от света на фае. Факт, който Грейс не се затрудни да забележи.

Аларик се дръпна бавно назад, докато с Алексий не се озоваха от двете страни на Грейс, която изобщо не оцени извода, че според тях не е достатъчно силна, за да се справи с двамата елфи, но не възрази, за да не влоши нещата.

– Тук сме. Какво искате от нас? – Аларик бе прекалено директен и невъзпитан и Грейс бе убедена, че го прави нарочно.

– Бихме желали да поднесем дар на новородения принц на Атлантида – започна Рийс, но брат му изсъска и го прекъсна.

– Не, не е така. Желанието си е само твое, братко. Нямам намерение да своднича с тези водни жители или вида им.

– Тесногръдието е недостатък, Кал‘андел – каза Рийс с напрегнат глас.

Ясно бе, че това не бе първият спор между братята, но Грейс не искаше да става свидетел на съперничеството между двама елфа.

– Вероятно можем да преминем към частта със съюзяването – предложи им тя.

Кал‘андел се приведе напред и когато се изправи, я подуши. Грейс се опита да потисне желанието да провери миризмата си.

– Не мирише на човек – отбеляза той с едва доловима изненада, изписана по съвършените му черти. – И смее да прекъсва превъзхождащите нея.

– Тя е човек – възрази Алексий. – Няма по-добра от нея и престани да я душиш. Не можем ли да минем към същественото?

Кал‘андел оголи зъби, които изглеждаха ужасно остри. Рийс съвсем спокойно пое водещата роля в разговора в свои ръце, като не даде възможност на брат си каже или направи нещо.