Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
Грейс остане безмълвна от дързостта на Алексий, но Диана наклони глава, сякаш обмисляше дали да изпълни желанието му. Накрая се засмя.
– Приемам молбата ти и благославям съюза ви. Вие ще бъдете едно от днес, докато денят, в който луната вече не пресича небосвода. Ще наречете дъщеря си Пенардън.
Грейс се почувства сякаш се задавя с камък, който току-що се бе появил в гърлото ѝ.
– Какво? Исках да кажа, благодаря ви, милейди, че ни дадохте благословията си. Ще се постарая да ви покажа, че не сте направили грешка.
Алексий я зяпаше с отворена уста, след това я затвори и се втренчи в Диана.
– Каква дъщеря? Ще си имаме момиченце?
С плавно движение Диана посочи луната.
– След девет завъртания на луната, ако помня правилно. Ще я наречете Пенардън и тя ще бъде благословена от луната на ловеца.
– Бременна? Да не ми казваш, че съм бременна? – извика Грейс и сложи ръка на плоския си корем. – Но аз… защо Пенардън? – оглупяла от чутото, зададе най-маловажния въпрос измежду милион други.
– Задава се битка между боговете. Докато колелото на света неспирно се върти напред, идва ново падение на боговете – лицето на Диана помръкна. – Древните пророчества предрекоха, че само дете, в чиито вени тече кръвта от всички раси, ще спаси света от глупостта на боговете. Пенардън ще бъде част от това пророчество, както и младият принц, Ейдън.
– Но...
– Достатъчно! – Диана вдигна ръка и бе окъпана от неспирния водовъртеж и искрящата светлина на луната. – Само това мога да ви кажа. Върви в Атлантида. Запознай се с новото си семейство. Скоро отново ще си поговорим, дъще моя.
И тогава изчезна. Грейс и Алексий продължиха да гледат втренчено, където допреди секунда се намираше богинята, но нея вече я нямаше. Дълго време не отместваха погледа си, докато Грейс не осъзна, че рано или късно трябваше да се изправи пред него.
– Така – изрекоха двамата едновременно.
Засмяха се и Алексий постави ръка на корема ѝ, като в очите му не се четеше нищо друго освен удивление.
– Моето дете? Настина ли носиш детето ми?
Жената кимна бавно.
– Така изглежда, въпреки че, за да повярвам, ще ми трябва един или два теста да бременност. Модерната медицина се изправя срещу древни пророчества. О, боже!
– Пенардън? – произнесе колебливо воинът. – Името е чудесно, но…
– Пени – решително заяви Грейс. – Ще я кръстим Пенардън, няма начин да не се съглася с богиня, която е и моя прародственица, но ще я наричаме Пени.
Той се усмихна и като че ли изгряващото слънце, проникваше през вълните.
– Пени. Харесва ми. И е подходящо след като вие с нея сте моето богатство.
Двамта се целунаха, застанали на плажа, на който богинята бе благословила съюза им и им бе предрекла дълги години щастие. Воинът вдигна глава и направи знак във въздуха. Грейс затаи дъх, щом блестящ овален образ прие форма.
– Ще занесем ли този диамант на полагащото му се място, ми амара?
Грейс прегърна своя воин и любим и му кимна в отговор.
– У дома, Алексий. Домът ми е там, където си ти.
Той я целуна отново и заедно навлязоха в портала, който щеше да ги отведе в Атлантида. Докато прекрачваха магическия вход, Грейс бе убедена, че чува гласа на брат си и се препъна от преживения шок.
Браво, сестричке. Живей. За мен, за себе си и за детето си. Браво.
Щеше да е уместно очите ѝ да са пълни със сълзи, щом пристигнеше в Атлантида. Отсега щеше да живее живота си пълноценно; да обича, да се радва и да се смее.
Алексий ѝ се усмихна и заедно с неродената си дъщеричка направиха първата стъпка към бъдещето си заедно.
Край