Разкриването на Атлантида

Заслужаваше ли си? Щеше ли да си струва, без значение какво казваше сърцето ѝ? Дали хубавият, добре де, страхотният секс я бе накарал да мисли за любов, когато трябваше да мисли за похот и страст?

Алексий прочисти гърлото си.

– Задълбочени мисли или ме избягваш? – попита с нисък и свиреп глас. – Да не би толкова скоро да си размислила?

Грейс най-накрая вдигна глава и срещна погледа му.

– По-точно, не спирам да мисля – призна тя. – Това нещо между нас е толкова силно. Твърде голямо. Боя се, че ще ме погълне цялата. И ще се удавя в него.

Той кимна и ѝ се усмихна строго.

– Разбирам. Но ти си първокласен плувец, нали така? Удавянето не би трябвало да те притеснява.

– Само ако беше истина. Но аз не съм... не зная как да бъда част от връзка. Винаги съм смятала, че връзката в известна степен те ограничава. Не ми трябва мъж, който да ми казва какво да правя. – Грейс притвори очи и въздъхна. – Не го обяснявам както трябва.

Съвсем неочаквано той се озова зад нея и обви ръцете си около кръста ѝ.

– Грешиш, обясни го повече от перфектно – отвърна той, след като я целуна по главата. – С цялото ми уважение, Грейс, но би ли могла да си се представиш с мъж, който да ти нарежда какво да правиш?

Алексий се засмя, а тя се усмихна. Имаше право. Най-хубавото бе, че ѝ показа как стоят нещата и звучеше доволен.

Той я завъртя, сложи я да седне на един от високите бар столове и обгърна лицето ѝ с ръце.

– Грейс, смяташ ли, че ще се чувствам добре с кротка жена, на която ѝ е достатъчно да си стои у дома и да пече атлантски пикантни сладки?

Тя сви рамене.

– Не зная. Не те познавам толкова добре. Какво са атлантски пикантни сладки? Вкусни ли са?

Воинът наклони глава, затвори очи, въздъхна, а на устните му се появи печална усмивка.

– Всъщност са много вкусни. Любими са ми. Може да си могъщ воин и да се научиш да ги печеш?

Тя се засмя и леко го побутна по рамото.

– Чудесно. Много мило. Какво ще кажеш ти да продължиш да си свиреп воин и да се научиш да ги приготвяш?

– Защо да не се научим и двамата, за да мога да облизвам подправките от голото ти тяло? – попита той и я дари с онази негова порочна усмивка.

Щом се наведе, за да я целуне, Грейс потъна в горещината на целувката, чувствайки приятното усещане, че си е у дома, което премина в нещо по-силно и настоятелно. Копнежът се превърна в глад, а гладът в потребност. Вдигна ръка, за да го докосне, но той рязко надигна глава и улови китката ѝ. С другата си ръка усети как мускулите на рамото му се стягат, а пред погледа ѝ очите му потъмняха за секунди.

– Какво е това? – попита той и разтърси ръката ѝ. – Позволила си да те бележат? – гласът му се снижи и приличаше повече на ръмжане.