Разкриването на Атлантида

– Желая теб – призна си тя. – Само теб.

Усмивка озари цялото му лице.

– Аз също те желая. Но този път ще бъда – погледна към мястото, където бе ранена, – нежен.

Вдигна я на ръце и я занесе до стаята ѝ като междувременно благодареше на боговете за безценния дар, който му бяха поднесли.

* * *

Грейс го наблюдаваше, докато воинът сваляше дрехите си, а после и нейните. Не го изпускаше от поглед, докато лежеше до нея и докосваше всеки сантиметър от тялото ѝ. Гледката на големите му и груби ръце върху меката ѝ и нежна кожа бе необичайно еротична, в допълнение със страстта и желанието, които я обгръщаха.

Спомена, че ще бъде нежен. Такъв и беше. Нежен с частта от тялото ѝ, която все още я наболяваше, въпреки че заздравяваше бързо. Нежни един с друг. Предпазливи с наскоро пробудените крехки чувства, и наскоро разкритите всепоглъщащи нови емоции.

Тя се надигна над него и продължи да го гледа, когато той хвана кичур от косата ѝ и го допря до устните си. Вдиша аромата му, навярно опитвайки се да го запомни, след това го пусна, за да се надигне и да я целуне. Лежеше неподвижен под нея, докато мускулите му потрепваха, стремейки се да запазят самоконтрол, да го държат пасивен, за да ѝ позволи да поеме инициативата.

Това и направи тя. Наведе се към него и женствеността ѝ обви възбудата му. Ахна, когато го усети вътре в себе си. Бавно навлезе в онзи извечен ритъм. Повдигаше бедрата си и отново го поемаше в себе си, целия, наслаждавайки се на усещането за контрол.

Докато не се изгуби в това чувство и не ѝ остана друга възможност, освен да взема и граби. Да следва прилива, горещ и силен, надигащ се от вълните на страстта. Алексий изви тялото си към нейното, навлизайки още по-дълбоко в сладката ѝ влажност. Вземаше и даваше отново и отново, докато стените на матката ѝ не се стегнаха около члена му. Грейс се увери, че го гледа в очите, преди светът около двамата да експлодира в отговор на неудържимия оргазъм.

Доста по-късно, след като бе в състояние да помръдне, тя осъзна, че той е издърпал одеялото нагоре и я е покрил с него до рамената.

– Никак не беше зле и спази обещанието си да бъдеш нежен – промълви Грейс и се усмихна, заровила лице в горещите му гърди.

В отговор Алексий стегна прегръдката си.

– Не беше зле? Само толкова ли ще кажеш? Следващият път трябва да се потрудя повече – отеляза той с въодушевление.

Но след това реалността, подобно на кама, разкъса интимния им момент.

– Алексий! Трябва да ставаме. Аларик ще пристигне всеки момент, а и ние трябва да се подготвим за срещата с елфа.

Воинът продължи да лежи в тишина, след секунда обаче се прокашля и каза.

– Права си. Какво значение има фактът, че за първи път от стотици години съм склонен да загърбя дълга и честта си, за да прекарам още един час в леглото с теб?

В отговор Грейс започна да се смее.