Разкриването на Атлантида

Алексий се опита да му отвърне подобаващо, но Грейс сложи ръка на неговата.

– Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че той е прав. Фае никога не биха издали източните си, може да ги приемеш като шайка побъркани журналисти. Но той знае, а неговите знания могат да са ни от полза.

Алексий се озъби към Рийс, но се укроти.

– Кажи ни каквото знаеш.

Рийс вдигна една от копринените си вежди, а Грейс трябваше да прехапе устна, за да не се разсмее отново. Би се обзаложила, че елфът не е свикнал да получава заповеди, и то по такъв начин.

– Утре вечер ще се състои бал в именито на Вонос. Поканил е всеки един, който би му бил от полза, както политическа, така и материална. Трябва да присъстваме на този бал. Ако тази нощ дойдете с мен в Силвърглен, ще сте в безопасност и ще можете да си починете, а утре ще подготвим плана за действие.

Преди елфът на успее да се доизкаже, Грейс вече клатеше глава.

– Не, няма да отида в земите на фае. Знам какво се случва с обикновените хора, които попаднат в Силвърглен. Не искам да се събудя и да разбера, че съм загубила осемдесет години от живота си.

– Ще те пазя, Грейс – обеща Алексий. – Това може да е добра идея, за да разберем какво точно иска от нас.

Тя отново поклати глава.

– Не. Съжалявам. Не искам да проява неуважение или да се държа глупаво. Но баба ми е разказвала достатъчно за фае, за да изградя в себе си, така да се каже, здравословен страх срещу тях и идеята да прекарвам времето си в Силвърглен.

– Добре – отвърна очевидно раздразненият елф. – Давам ви думата си, че няма да ви навредим.

– Едно не ми се изясни – каза бавно Алексий. – Защо искаш да ни помогнеш?

– Освен очевидното, че така ще покажем, че вярваме в този нов и крехък съюз?

– Да, освен това – отвърна сухо атлантът.

– Вампирът притежава нещо, което взе от мен преди стотици години. Мисля, че е ненужно да казвам, че си го искам обратно – обясни Рийс, а злокобна златиста светлина блесна в очите му.

– Добре тогава – весело се обади Грейс, въпреки че шестото ѝ чувство я предупреждаваше, че нещо голямо, лошо и страшно опасно е на път да се случи и нямаше да позволи на Рийс да им заложи капан. – Ако наистина е твое, трябва да си го вземеш обратно. Ако можем да ти помогнем, само кажи. Обаче трябва да тръгваме. Какво ще кажеш да се видим направо утре?

Рийс тъжно поклати глава.

– Не, опасявам се, че трябва да настоявам и да останете тук в безопасност.

Тогава, преди Грейс и Алексий да успеят да помръднат, той замахна с ръка и нечовешки красивият звук на флейтите на фае зазвуча навсякъде около тях.

Алексий взе Грейс в прегръдките си миг преди тя да се строполи на земята.

– Мамка му, знаех си, че не трябва да имам вяра на фае – каза той, но думите му бяха завалени.

Грейс не успя да измисли подходящият отговор, преди да изгуби съзнание. Последното, което видя, беше измамното лице на Рийс на Гарануин, който им се смееше.