Пророчеството Венеция

Въпреки това не завижда на Лидия Фратели нито за една лира.

Огненокосата Лидия е по-голямата сестра, която винаги е искала да има – най-близката ѝ приятелка и единствената, на която може да каже всичко. Тази вечер Танина ѝ разказва от игла до конец всичко за трудната си връзка с Ермано.

– Честно ти казвам, станал е невъзможен клюкар! Миналата седмица ми разказваше злобни – и сигурна съм неверни – слухове за синьор Гатусо.

Приятелката ѝ навежда тяло напред, на лицето ѝ се изписва любопитство.

– Какви слухове? От доста време не съм чувала нищо пикантно.

– Не е забавно. Ермано обвини Гатусо – без никакво основание, държа да добавя – че държал множество куртизанки.

Лидия се разсмива.

На Танина не ѝ е смешно.

– Ермано няма никакво приличие, държи се като квартална клюкарка. Това ли е човекът, за когото мисля да се омъжа? Не смятам.

Възмутено отпива глътка вино.

– Мила моя приятелко, Ермано е ангел. Имаш страшен късмет с това момче. Трябва да простиш и да забравиш безумните му приказки, както би простила на малко дете, ако си изпусне езика.

– Ама той не е малко дете! Или поне не би трябвало да бъде.

Приятелката ѝ завърта очи.

– Той е дете. Всички мъже са деца. Външно може да остаряват и да погрозняват, но завинаги си остават деца. Като менструацията мъжката незрялост е едно от неизбежните проклятия, които жената трябва да изстрада.

Танина се засмива и сяда върху стъпалата си.

– Ами Гатусо? Моят развратен работодател и провалената бащинска фигура в живота ми, и той ли е малко дете? И върху него ли трябва да разпростра безграничната си готовност да прощавам?

– Трябва. Познавам Лауро Гатусо почти толкова дълго, колкото и ти. Той е привлекателен, сладък флиртаджия и при такава скучна жена мисля, че има пълно право да търси удоволствие извън леглото ѝ.

Танина се намръщва:

– Синьора Гатусо не е скучна! – Замълчава замислено за секунди, после изражението ѝ се смекчава. – Е, добре де, може би е мъничко досадна. Но защо мъжете винаги мислят с пенисите си? Защо една жена не им е достатъчна?

Лидия отмята една къдрица, паднала върху лицето ѝ.

– Ох, стига! Мъжете не са толкова различни от нас. И ние започваме да се отегчаваме с някой любовник и лягаме със следващия, като понякога забравяме да се разделим със стария, преди да сме сигурни, че искаме да бъдем с новия.

– Говори за себе си. – Възмущава се Танина. – Аз със сигурност не правя така. – Отпива глътка вино, но все пак не успява да сдържи усмивката си. – Да, знам, че преди и аз бях такава – малко. Но вече не съм. Или поне се надявам, че не съм. Ако Ермано поправи грешката в поведението си, той е единственият мъж, с когото искам да бъда.

Лидия заръкоплясква иронично.

– Тогава или приеми поведението му за добро и вече поправено, или за невъзвратимо погрешно, Танина! Трябва да продължиш напред и да престанеш да мислиш за тези глупости.