Пророчеството Венеция

Ефран продължава да бърбори, но Ермано престава да го слуша. Съсредоточава се върху буквите.

– Мисля, че е на етруски. Прилича на етруско писмо.

– Още преди Рим?

– Позна. Много преди Рим и осем-девет столетия преди Христос. Точно този предмет обаче не е чак толкова стар. Писмото изглежда от по-късно време.

Ефран потърква ръце и отбелязва:

– Много образователно. Но по-важният въпрос е колко струва.

– Филистинец! Невъзможно е да преценя, без да го видя. Монахът каза ли дали е от масивно сребро?

Ефран се опитва да си спомни.

– Не – измърморва, – струва ми се, че не. Каза само сребро. – Разперва пръстите си. – Горе-долу с размерите на дланта ми.

– Етруските са добивали сребро. В Италия няма златни мини, макар че с годините златото е станало предпочитан метал за дарове към боговете.

На Ефран му доскучава. Иска само да разбере колко струва проклетото нещо и после да измисли как да убеди монаха да се раздели с него. Изправя се и бавно облича палтото си.

– Ще ти оставя скицата. Кажи ми, ако изясниш тайната на плочката – и цената ѝ.

Ермано дори не забелязва кога си тръгва приятелят му. Навежда се над рисунката и скоро се заобикаля с всички книги за древно изкуство и религиозни предмети, които притежава.

Членовете на семейството му влизат и излизат, минават около него като река около скала. Обядват, вечерят и накрая си лягат, развеселени от вглъбението му.

Постепенно, от книга в книга, той проследява дирите на плочката.

Сигурен е, че буквите са етруски. Открива една примерна азбука, съставена от древни учени, но не намира смисъл в никоя от изброените от тях думи. Когато очите му започват да се уморяват, вече му става ясно, че експертите си противоречат взаимно за основата на езика. Някои, като доминиканския монах Анио да Витербо, твърдят, че има общи корени с еврейския; други го свързват с гръцкия, а мнозина считат, че произхожда от Лидия, на изток.