Пророчеството Венеция

ИЗОЛА ДИ САН ДЖОРДЖО МАДЖОРЕ

Томазо вече е сигурен, че абатът го избягва умишлено. Младежът неколкократно ходи до кабинета на отеца, който всеки път го отпраща все по-грубо. Сега пред вратата седи друг монах, оставен да дреме и да отпраща посетителите.

Томазо подозира, че той е единственият, когото отпращат. Обзет от все по-голямо недоверие, той още веднъж намира време да отиде на площадчето с кладенеца и да потърси жилището само с един кафяв капак на прозореца, където живее търговецът Ефран.

Младежът открехва вратата и изглежда изненадан, когато вижда закачуления монах. Бързо се дръпва назад и отваря.

– Братко, братко! Влизай. Каква изненада! Заповядай вътре.

Томазо кимва за благодарност и влиза в стаичка, миришеща на нещо варено. Доволен е, че успя да дойде незабелязано. Ако бъде разкрит, това ще му навлече сериозни неприятности в манастира.

Ефран бързо разчиства разни разхвърляни ризи, бельо и едно дебело вълнено палто от дивана си.

– Заповядай, седни. Имам новини за теб.

– Надявах се, че ще имаш.

– Да, имам. Много добри новини. Но трябва да изтичам да доведа приятеля ми Ермано. Той ще ти разкаже всичко.

– Евреинът ли?

– Да. Търговецът на антики от гетото. Нали си спомняш, че ти споменах за него?

– Спомням си.

Ефран сипва вода от една кана в най-хубавата си чаша – многоцветна, оребрена, украсена с vetro di trina6. Подава я на монаха.

– Сипи си още. Колкото искаш. – Посочва към кухненския кът. – Има също хляб и вино. Ей сега се връщам.

След тези думи излиза.

Томазо се пита дали постъпва правилно. Тайната среща с непознат евреин в дома на съмнителен търговец едва ли е нещо, което абатът би одобрил.

Докато чака, той се замисля за действията си и за много други неща. Съдържанието на кутията, която пазеше под леглото си, отключи порой от емоции, свързани с майка му и сестра му. Чувства, които са били скрити толкова дълбоко, че дори не бе подозирал за съществуването им. Досега.

Скръб. Загуба. Отхвърляне. Тъга. Самота.

Извън тези примитивни и фундаментални чувства, картината се усложнява от търсенето на истината за семейството му.

Вина. Измама. Съмнение. Неувереност.

Затова не е чудно, че се чувства потиснат и започва сериозно да се опасява за вярата си. Дълбоко в себе си Томазо се надява, че след като разкрие тайната на плочката, убежденията му отново ще се възстановят.

Входната врата се отваря.

Ефран влиза задъхан, следван от слаб, гладко избръснат младеж и млада жена с лице, олицетворяващо самата невинност и изразяващо огромно любопитство.

– Това са Ермано – нетърпеливо казва Ефран – и приятелката му Танина. Тя работи при един колекционер на произведения на изкуството близо до „Риалто“.

Танина прави реверанс:

– Приятно ми е да се запознаем, братко.

Томазо се изправя, за да ги поздрави. Изобщо не си е представял, че толкова много непознати ще се намесят в личния му семеен проблем, и понечва да възрази, но Ефран, предусетил това, го прекъсва: