Дъщерята на пеперудите

— Обичам фотоалбумите — каза Маргарет и затвори лаптопа си, за да приседне до нея. Наведе се напред и присви очи. — Това Есперанса ли е?

— Да — отвърна Лус.

Сърцето й заби силно, заля я гигантска вълна на любов. Баба й стоеше права, облечена в традиционна мексиканска рокля — бяла, с много дипли и пищно избродирана с ярки шарени цветя. Черната й коса блестеше, сплетена на плитки и украсена със свежи цветя.

— Това е снимка, от сватбата й с Луис, нейния първи съпруг.

— Така си я представях — каза нежно Маргарет. — Мила, но силна. Мъдра жена.

Лус усети отново болезнена тежест в сърцето си, както ставаше всеки път, когато видеше снимка на баба си или се замислеше за нея. Опитваше се, да не се поддава на скръбта и повечето дни успяваше. Сега обаче, нощта беше дошла и тя чувстваше как мракът настъпва към нея.

Маргарет се пресегна и й подаде салфетка. Лус изтри очите си и си издуха носа.

— А кой е този мъж, с мачетето? — попита Маргарет със смях, опитвайки се да развесели малко обстановката.

Лус се засмя леко. Както седяха така, рамо до рамо, тя се вгледа в другите снимки и почувства, че тежестта в гърдите й изчезва.

— Това е Луис Замора, първият й мъж. От това, което знам за него, той е бил особняк, но трудолюбив човек. Дошъл е в Америка, като bracero.

— Какво означава това?

— По време на Втората световна война, много американци се записали в армията и били изпратени отвъд океана, така че се появил недостиг от работна ръка. Затова, американското правителство започнало да набира работници от Мексико, най-вече за земеделска работа. Наричали ги braceros, което означава „работници“. След това той пътувал постоянно, ту в Щатите, ту обратно в Мексико, но винаги изпращал пари у дома. Отсъствал по шест месеца всяка година и абуела ми разказваше, колко самотна е била. Отгледала децата си почти сама. Две дъщери и един син.

— Две дъщери? Мислех, че майка ти е от друг баща.

— Така е. Втората дъщеря на абуела и на Луис починала, скоро след раждането си. Понякога си мисля, колко уплашена трябва да е била баба, без мъжка опора в такъв момент. Винаги съм се чудела, дали това не е причината, поради която е изминала целия този път, от Мексико, до Милуоки, когато майка ми ме е родила. Не е искала дъщеря й да е сама, с бебе на ръце, както е била тя.

Имаше още снимки на Есперанса с Луис и с децата им Маноло и Мария. И други хора от семействата и на двамата. Лус се срамуваше, че не знаеше имената на всичките си братовчеди, които никога не беше срещала.

— Този е красавец — каза Маргарет и посочи снимката, на която Марипоса стоеше до млад и висок русокос мъж, пред някакъв фонтан.

— Това е баща ми — каза Лус с безразличие. — Не го познавам. Никога не е бил част от живота ми.

Думите прозвучаха много студено от устата й, но тя не можеше да се преструва, че изпитва някакви чувства към този човек.