Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
Избраха скромен мотел, в покрайнините на града. Нямаха голям избор, защото бюджетът им беше ограничен, така че се спряха на най-евтиния, в който намериха свободна стая. Веднага усетиха, че въздухът вътре беше застоял, а шарените полиестерни завивки на леглата и пердетата, направо ги смаяха — бяха, като пренесени, директно от 70-те години на миналия век.
— А дори и тогава, е трябвало да застрелят декоратора — заяви Маргарет.
Всичко беше миниатюрно — мъничък бял хладилник, съвсем малка кафе-машина, мини шкаф, върху който беше поставен малък телевизор, а в банята имаше почти незабележими бутилчици, с шампоан и лосион за тяло. След къмпинга обаче, стаята им се стори, като петзвезден хотел. Лус се засмя доволно, когато изми косата си с шампоана. Никога не се беше наслаждавала толкова, на горещата вода, която се стичаше по тялото й. Намаза се и с лосиона, за да овлажни сухата си кожа, като внимаваше, да остави достатъчно и за Маргарет.
Когато приключи, огледалото в банята беше замъглено. Взе кърпа и изтри парата от него. Докато търкаше, отражението й постепенно се появи на стъклото пред нея. Движенията на ръката й се забавиха, после спряха и тя се загледа в това, което то показваше. Гърдите й все още бяха едри, а бедрата закръглени, но цялото й тяло изглеждаше някак по-издължено, извивките му бяха по-остри. От къде се беше появила тази очертана талия? Обърна се настрани. Колко килограма беше отслабнала? Да, беше забелязала, че през последната седмица дънките й висяха малко, но бе прекалено заета, за да се занимава с такива неща. Дори след всички тези години със Съли, който постоянно й повтаряше, че е красива, тя все още се притесняваше от едрите си бедра. Често, когато сядаше в скута му, нарочно се накланяше към облегалката на стола или на седалката, за да не му се стори, че е прекалено тежка. Или пък му се караше и сопваше, когато я пощипваше по тлъстинките отстрани на талията й или слагаше ръка на корема й. Сега тлъстинките бяха изчезнали.
Смъртта на баба й беше напълно неочаквана, шокираща за нея. Погребението и мъката й, след него, бяха изцедили и последните й сили. А след това започна и пътуването с непредвидените отклонения и събития. Лус си даде сметка, че беше пропуснала много обеди и вечери. Наведе се напред и внимателно прокара пръсти по изострилите се скули, по носа и по устните си. Очите й изглеждаха по-големи. Младежката пухкавост на бузите й, момичешкото й изражение, бяха заменени с нова зрялост, която откриваше за пръв път у себе си. Учуди се, как промените, които чувстваше, че стават вътре в нея, намират отражение и във външността й.
Беше любопитна, да види леля си Мария. Дали имаше носа на Есперанса, скулите й, смеха й? Дали щеше да прилича на майка й? Какви нови истории щеше да й разкаже за баба й и за Марипоса?
Излезе от банята, нетърпелива, да открие адреса на леля си. Маргарет седеше на бюрото пред лаптопа си, ровеше из нета и търсеше информация за колониите на пеперудите. Беше подвила единия си крак под себе си и похапваше пържени картофки с кетчуп. Миризмата на мазните картофки, припомни на Лус колко беше гладна и устата й се напълни със слюнка. Серена се беше свила на леглото, острото й носле беше отпуснато грациозно, върху предните й лапички. В мига, в който Лус вдигна плика с храната, кучето подскочи и започна да скимти. Момичето й даде част от хамбургера си, а своята половинка изяде, докато прелистваше тефтера с адреси на баба си.
За пореден път прегледа методично всички записки из протритите и измачкани страници. Почеркът беше от старата школа, като на човек, учен да пише от монахините. Всяка буква беше оформена по характерния за баба й закръглен начин. Показалецът на Лус прелистваше страница след страница. Есперанса беше много старателна. Срещу името на леля й имаше няколко адреса и различни телефони, повечето от които бяха зачертани. Лус си пое дъх и набра последния записан номер срещу името на Мария Авила. Същият номер, на който беше звъняла и преди погребението. Телефонът звънна два пъти. Чу се отново автоматично съобщение, че този номер вече не е активен.
— Някакъв късмет? — попита Маргарет.
— Не. Всъщност не очаквах наистина някой да вдигне, просто реших да опитам за последен път. Сега е ред на телефонния указател.