Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
— В различните райони, хората наричат едни и същи растения, с различни имена — обясни й тя. — Това създава понякога сериозно объркване. Научните имена са винаги правилни.
Лус кимна любезно, но вътрешно продължаваше, да се чуди защо Маргарет си правеше труда, да учи всички тези дълги имена, в които тя не виждаше никакъв смисъл, когато просто можеха да наричат цветята по начин, който показваше на какво приличат: индианска завивка, весело перце, чернооката Сюзан, златна пръчка, или златник. Най-вече се чудеше, защо предпочиташе да си мъчи езика с Asclepias, когато млечката вършеше чудесна работа?
Маргарет беше на седмото небе от радост при вида на всички местни диворастящи цветя покрай магистралата.
— Трябва да благодарим на Лейди Бърд Джонсън25, за всичко това — каза й Маргарет. — Според мен, тя е светият патрон на местните растения и дивите цветя. Погледни само онзи златник, който е цъфнал там. Виждала ли си някога нещо толкова красиво? Ще бъда доволна, ако постигна, дори малка част от това, което тази жена е направила в живота си. Само трябва да открия как. Може би това пътуване, ще ми помогне да разбера. Мислиш ли, че е възможно?
— Напълно. Една мъдра жена някога ми каза, че ни е писано да открием, къде ни е писано да бъдем.
Маргарет отметна главата си назад и се разсмя, от все сърце. Лус отклони очи от пътя, за да я погледне. Приятелката й беше разцъфнала. В цялото й изражение имаше една нова решителност, сякаш се беше открила напълно за новите впечатления, чакаше ги, търсеше ги с всичките си сетива, както Серена, когато надушеше някоя миризма.
— Ей, забави и отбий за минута — възкликна Маргарет. — Искам да спрем.
— Защо? Нещо не е наред ли?
— Не, просто го направи!
Лус намали и след малко спря на банкета. Вдигна Серена на ръце, а Маргарет се измъкна от колата и влезе в полето край пътя, грейнало от безбройните оранжеви цветя. Вървеше сред стъблата с безгрижната радост на дете, играещо си в полето. Наведе се да откъсне няколко цветчета, замахна разсеяно с ръка, за да прогони някаква буболечка, а когато се изправи, цялата сияеше. Слънцето светеше право в лицето й и тя сякаш беше попила, искрящите цветове, които я заобикаляха. Тук е, като у дома си, помисли си Лус, докато я наблюдаваше как се връща към колата с цветята в ръка.
— Това за какво е?
— Знам, че не са невени, а простички полски цветя, мексикански звезди, както ги наричат тук — другото им име е Cosmos bipinnatus. Но си помислих, че ще бъдат хубаво допълнение за кутията на баба ти, за нейната ofrenda — възкликна Маргарет и се изчерви почти като цветята.
Час по-късно, тъкмо когато слънцето залязваше, Лус видя за пръв път смътните очертания на Сан Антонио. Докато пътуваха натам, започна да разбира и защо хората постоянно вдигаха толкова шум за небето на Тексас. Поети, писатели, художници, баби и дядовци, които разказваха истории на внуците си — всички се опитваха да открият думите и цветовете, за да пресъздадат нещо, което не можеше да бъде напълно уловено от човешките ум и ръка. Видът на тексаския залез, простиращ се към безкрайността в толкова свръхреално червено и оранжево, че отричаше всяко сравнение и описание, караше Лус да вярва, че трябва да има някаква по-висша сила, която да го е създала. Само Бог можеше да рисува така.
Потрепери леко от притеснение, чудейки се какво ли я очаква в този град, който е бил първият американски дом за нейните прапрадядо и баба. Тя беше четвъртото поколение, което минаваше през него, нейното родословие беше така тясно свързано с града, както беше и с малкото планинско селце в Мичоакан. И все пак, докато приближаваше към високите сгради, издигащи се на хоризонта пред нея, се чувстваше, като обикновен турист, който идваше за пръв път по тези места. Пътуваше от цяла седмица и не знаеше нищо повече отпреди, за рода си, който се беше установил тук преди поколения.
25
Клаудия Алта Тейлър Джонсън, позната като Лейди Бърд Джонсън (Красива като малка птичка), (1912–2007) — съпруга на 36-ия президент на САЩ Линдън Джонсън. Подкрепяла проучвания, свързани с американската растителност. Създава неправителствена организация, носеща нейното име — „Lady Bird Johnson Wildflower Center“. — Б.пр.