Блондинка от Маями

— Случва се сравнително рядко.

— Значи казвате на съдебните заседатели, че не сте предупредили Хари, не сте предупредили Гай и не сте вдигнали тревога в полицията, това ли е?

— Това е.

— Тогава да видим какво точно направихте. Потърсихте ли съдебно решение за принудително лечение в болнични условия?

— Не. Опитах се да я разубедя.

— Как? Чрез думите „не мога да поема отговорност за подобна постъпка“? Доста суров аргумент, докторе.

Съдията се изкашля.

— Мистър Ласитър, въздържайте се от язвителни коментари, ако обичате.

— Съжалявам, ваша чест — неохотно отвърнах аз. Без язвителни коментари бих се чувствал като нападател с два леви крака. Отново се завъртях към свидетеля. — Докторе къде бяхте вечерта на шестнайсети юни?

— Вечерях с един колега в хотел „Астор“ на Саут Бийч.

— Как узнахте за стрелбата?

— Полицаите съобщили на Гай. Той ми се обади в хотела и поръча да ме потърсят. Каза, че баща му е в интензивното отделение на „Връх Синай“.

— И че иска час по-скоро да отидете в болницата?

— Ами… да. Гай се намираше на един час път от Маями, а аз бях много по-близо.

— Каза ли ви кой е стрелял по баща му?

— Да.

— А вие случайно не му ли казахте: „Между другото, Гай, преди четирийсет и осем часа Криси заплаши да убие баща ти. Ужасно съжалявам, че забравих да ти съобщя“?

— Не. Пазех тайната на разговорите си с пациентката.

— Възхитителна лекарска етика — казах аз и съдията Стангър ме стрелна със заплашителен поглед. — Между другото, докторе, защо вие и Гай не бяхте в „Параноя“ с Хари Бърнхард?

— Защо да бъдем?

Отворих малкото черно бележниче, което бях получил съвсем наскоро от прокуратурата.

— Защото според бележника за срещи на Хари Бърнхард, той е имал уговорка да се види там с вас и Гай в осем вечерта.

— Не знам такова нещо — бързо отвърна Шийн. — Трябва да питате Гай.

Възнамерявах да сторя това, но първо, както би казала баба, имах други риби за пържене.

— Какво сторихте, след като научихте за стрелбата? — попитах аз.

— Незабавно платих сметката, качих се в колата и подкарах към болницата „Връх Синай“.

— По кое време напуснахте хотела?

— Не помня. Не се сетих да погледна часовника.

Оставих бележника на Хари, отворих друга папка и извадих компютърна разписка от ресторант.

— Ако сте платили сметката в единайсет и една минута, би ли било правилно да предположим, че сте напуснали ресторанта в следващите три-четири минути, да речем към единайсет и пет?

— Да.

— След пристигането си в болницата вие се отправихте към стаята на Хари в интензивното отделение, прав ли съм?