Блондинка от Маями

Караше ме да му вадя думите с ченгел.

— Заради депресията?

— Да — призна неохотно той.

— А няколко седмици преди това й предписахте „Прозак“?

— Мисля, че да.

— За депресия?

Той измънка нещо през зъби. Искаше ми се да ги разчекна със зъболекарски клещи.

— Докторе?

— Да, за депресия.

Работата започваше да става дебела.

— И „Ативан“?

— Да, срещу страхова невроза и депресия, мистър Ласитър.

Един от заседателите шушукаше на съседа си. Едва ли обсъждаха величавата архитектура на съдебната сграда.

— И тъй, доктор Шийн, не е ли вярно, че Криси Бърнхард страдаше от депресия?

— Без съмнение тя имаше известни проблеми — отговори трескаво той, — но се оправяше с тях доста добре.

Понякога почнат ли да се измъкват, сами си копаят гроба.

— Справяше се доста добре — повторих аз. Взех документации на Шийн и се престорих, че я проучвам. Всъщност бях научил най-важното наизуст. — Каква беше вашата диагноза за състоянието на Криси Бърнхард?

— Имаше различни проблеми, но вървеше към подобряване.

Обърнах се към съдията.

— Ваша чест, свидетелят не оказва съдействие.

— Доктор Шийн, изслушвайте въпроса внимателно и отговаряйте — нареди Стангър.

Пратих му благодарна усмивка. Общественото порицание подсказваше на всички присъстващи, че докторът потулва нещо.

— Каква беше вашата диагноза? — повторих аз.

— Посттравматичен стресов синдром, невротично-депресивен синдром, възможни отклонения в поведението.

— Но тя „се справяше доста добре“.

Когато вражеският свидетел се издриска на метеното, обичам да му натрия носа.

— Беше адекватна, чиста и спретната, осъзнаваше къде се намира и какво върши — отговори той. — Повярвайте ми, мистър Ласитър, лекувал съм далеч по-тежки случаи.

Едно трябва да му призная на Шийн — не се предаваше слез първия ритник по топките.

— Продължаваше ли тя да взима „Ативан“, „Прозак“ и „Дезирел“ на четиринайсети юни? — попитах аз.

— Да, струва ми се.

— Какво друго?

Той прелисти записките си.

— „Меларил“ срещу натрапчиви спомени, „Ксанакс“ срещу страхова невроза, „Ресторил“ срещу безсъние и литий срещу рязка смяна на настроенията.

— Има ли още нещо в тази торба с еликсири и магически питиета?

Той плъзна длан по голата си глава.

— Не, доколкото си спомним.

Пристъпих към масата на секретарката с цяла шепа малки шишенца.

— Моля да бъдат протоколирани за разпознаване.

Когато тя приключи с надписването на етикетите, аз награбих шишенцата и се обърнах към съдията.

— Мога ли да се приближа до свидетеля?

Стангър ми махна с ръка и аз пристъпих напред. Досега бях стоял в неутралната зона, спазвах задължителната дистанция за разговор между непознати. Минавайки по-наблизо — през личната зона, която е на една ръка разстояние и граничи с интимната зона, — аз засилвах натиска върху свидетеля. Подпрян с една ръка на парапета, надвиснах над него толкова близо, че да усети полъх на ригатони и бира. Той стрелна поглед от мен към заседателите, после към шишенцата.