Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Не се брои, защото е заснет за кабелната телевизия.
— Да, но го пускаха и по кината — възрази Таня.
Страхотно, хлапакът си беше намерил сродна душа.
Двамата помълчаха малко, после Кип каза:
— „Триъгълната пица“ с Марчело Мастрояни и Моника Вити.
— Уха! За това нямаше да се сетя.
Тъкмо затварях прозореца, когато Чарли влезе в кухнята и се зае да разчиства масата от натрупаните за последната седмица хранителни остатъци. Засъхнали хамбургери, изкорубени парчета пица и недопити безалкохолни напитки.
— Не бива да даваш обещания, щом не можеш да ги изпълниш — каза той, мятайки в кофата за боклук някакви спаружени картофи.
Озърнах се към вратата.
— Тя спи — успокои ме Чарли, — но преди да се унесе, каза, че имаш страхотен секретен план. Искаш ли да го споделиш?
— Нямам нищо за споделяне — признах аз.
— Така си и мислех. — Той се зае да мачка кутиите от пица. — Тя е толкова крехко създание, Джейк.
— Затова трябва да победя. Никога няма да оцелее в затвора.
— Здравата си закъсал — каза Чарли. — Доказа, че Криси е жертва на Шийн, но няма как да заобиколиш факта, че е убила баща си.
— Не е факт. Само предположение на съдебния лекар.
Ето че се отърсвах от апатията и започнах да мисля като адвокат.
— Ако нямаш доказателство за противното, момчето ми, значи е факт.
— Може да е било нормален сърдечен удар. Може да е било лекарска грешка. Лари Шийн може да е убил Хари в болницата.
— Доказателство, Джейк! Къде ти е доказателството?
Замислих се за секунда.
— Днес в съда Шийн каза една-две шантави приказки и още ми се въртят из главата.
— Ти свърши страхотна работа, Джейк, ако съм пропуснал да го спомена. Скова прелестна стълбичка, изкачи вражеския свидетел на най-горното стъпало и после я ритна. Май много го заболя.
— Благодаря. Забеляза ли, че нещо не му се връзва във времето?
— Как така?
— Шийн изскача тичешком от „Астор“ в единайсет и пет. Стига до болницата в единайсет и четирийсет. От „Астор“ до „Връх Синай“ не са трийсет и пет минути.
— Било е в петък вечер. Нали знаеш как се влачи движението по Саут Бийч.
— Само ако минаваш по Оушън Драйв. А до болницата пътят е все по Алтън Роуд. Десет, най-много дванайсет минути без никакво затруднение, особено ако бързаш.
— Може би нечий часовник е изоставал. Може момчетата от паркинга на „Астор“ да са пушили марихуана или всички да са били в тоалетната.
— Да, може и Шийн да си е дояждал суфлето, но мисля, че има нещо мътно.
— Какво друго? — попита Чарли. — Какво друго каза Шийн, та ти се стори шантаво? Между другото, интересна думичка си избрал.
— Защо, много нормален ли ти се струва?
— Не, защото произлиза от френското chanson, а то пък идва от латинското cantilena, тоест песен или с други думи признание. Както и да е, какво точно каза?
— Може да не е нищо, но ми подсказа идея. Можеш ли да ни намериш търговски справочник за Маями Бийч? От онези, където изброяват всички магазини според адреса.
— Разбира се.
— И да прегледаш още веднъж доклада за аутопсията плюс всичко останало, от токсикологията до кардиограмата.
— Ще го направя, Джейк. Но Хари Бърнхард не е отровен, не е намушкан с нож, не е удушен. Застрелян е от онова клето момиче и е получил сърдечен удар след операцията. Причината за смъртта е желязна. Има ли смисъл да я атакуваш?
— Няма друг начин да победя — казах аз.
Приключих с подготовката за утрешното заседание малко след новините в единайсет. Лежах на дивана със затворени очи и сам не знаех дали дремя, или разсъждавам, когато Криси ме сръга. Искаше да излезем. Навик от артистичните среди — купони, които започват в полунощ и свършват рано сутрин с яйца на очи в Новинарското кафене.
— Много съм уморен — казах аз. — Заради заседанията няма как да дремна следобед.
— А мене питаш ли? — рече тя. — Виж какво, ако нямаш нищо против, все пак ще отида. Канена съм на откриване, Джейк, ще ми платят две хиляди долара.
— Нали знаеш правилата? Никакво пиене, никакви купони и наркотици до края на делото.
А след това може много дълго да няма купони, добави в главата ми някакво мрачно гласче.
— Джейк, парите ми трябват.
Колкото и да е нелепо, Криси бе станала местна знаменитост. Националните рекламодатели не искаха да я докоснат и с пръст, но тукашните рекламни кръгове я превърнаха в звезда. Някакъв производител на дрехи от Хаялея я избра за лице на новия сутиен „Амазонка“ с тайно джобче за пистолет двайсет и втори калибър. Канеха я да говори по всякакви женски клубове, включително „Жени срещу насилието“ и „Кучки с топки“ — борческа организация на лесбийките.