Светът е пълен с чудеса

— Честито, докторе — изрече подигравателно госпожа Марли.

— Благодаря.

— Да се надяваме, че сега, като си истински лекар, няма да допускаш повече грешки.

Меган не обясни на госпожа Марли, че в крайна сметка трябва само да издържи последната година като стажант семеен лекар, демонстрирайки така наречената „минимална компетентност“. Всички тези години в академията, ужасите в спешните отделения и отделенията по травми и злополуки, после дванайсетте месеца като стажант, приемане и изпращане на болни и умиращи, Роналд Макдоналд на медицинската професия, и накрая ти казват, че си горд притежател на „минимална компетентност“.

Ами да, мислеше си Меган, това съм аз, малката госпожица Минимална Компетентност.

— Какъв е проблемът, госпожо Марли?

— Пустите ми нерви. — Тя се изпъчи отбранително и скръсти ръце пред внушителната си пазва. — Не съм душевноболна. Не съм луда. Просто не мога да се надигна от леглото сутрин. Не мога да изляза от къщата.

— Имате агорафобия ли?

Госпожа Марли погледна неразбиращо.

— Да ме е страх от паяци ли?

— Не обичате да излизате навън?

Тя кимна.

— Пих хапчета, но свършиха.

Меган се консултира със записките си.

— Изписаните лекарства е трябвало да ви стигнат за още две седмици.

— Да, ама не са.

— Вземате ли ги според предписаната доза?

— Не ми действаха, шибаните хапчета. Затова удвоих дозата.

— Госпожо Марли — въздъхна Меган, — доктор Лоуфорд ви е предписал мощен трицикличен антидепресант. Той контролира нивото на серотонина в централната нервна система. Не можете просто…